Читать онлайн книгу "Разкриваща пътища. Част 1"

Разкриваща пътища. Част 1
Мерием Йолач


Роман РІ три части РЅР° 8 езика.Р?стория Р·Р° любовта, която преобърна живота РјРё.РљРЅРёРіР°-тренинг Р·Р° тези, които искат РґР° следват СЃРІРѕСЏ РїСЉС‚.Посвещава СЃРµ РЅР° Мъжа, любовта РєСЉРј когото преобърна РјРѕСЏ живот.





Разкриваща пътища

Част 1



Мерием Йолач



© Мерием Йолач, 2021



ISBNВ 978-5-0053-7440-0 (С‚. 1)

ISBNВ 978-5-0053-7441-7

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero




МЕРР?ЕМ ЙОЛАЧ

Разкриваща пътища



Роман в три части на 8 езика

Р?стория за любовта, която преобърна живота ми



Книга-тренинг за тези, които искат да следват своя път.

*Всички съвпадения с имен и фамилии на реални хора са случайни, а събитията измслени.

Посвещава се на Мъжа,

любовта към когото преобърна моя живот.



Аз съм Жената,

носеща цветята на любовта в своето сърце.

Аз съм Жената,

която Разкрива път дори там,

където не можеш да преминеш.

Аз съм приказка.

Аз съм мечта.

Аз съм песен – такава,

че дори и да не можеш да пееш,

то ще запееш така, че ще подемат с теб звездите.

Аз съм сладък мед върху твоите устни.

Аз съм твоята бърза планинска сърна.

Аз съм Слънцето, осветяващо твоя път,

и твоята Луна, която няма да позволи да се загубиш през нощта. Приближи се към бреговете на моята течаща река и падни на колене да се напиеш с жива вода,

която ще изпълни клетките ти с живителната влага на живота.

Р? тогава ще потече по всичките ти жили жива енергия,

която ще ти открие безгранични Вселени.

Те искаха да се срещнат в Лондон през 2014 година, през есента…

«Напиши ми твоя лондонски телефонен номер, искам да те чуя…».

«Добре».

РђР· пътувах на втория етаж в автобуса РєСЉРј площад Трафалгар за срещата по откриването на нов филиал на нашаето СЂСѓСЃРєРѕ училище в Лондон. Октомврийски слънев ден. Обаждането по мобилния телефон прекъсна моите размисли за откриването на училището. РўСѓСЂСЃРєРё номер… Кой ли РјРё Р·РІСЉРЅРё в Лондон от Р?станбул? РќРёРєРѕРіР° не съм била в Турция, – СЃРё помислих. «Здравей, РјРЅРѕРіРѕ РјРё СЃРµ искаше РґР° те чуя», – СЂСѓСЃРєРё език с непознат за мен тогава босненско-турски акцент. «Добър ден!В»

«Аз те чувствам всеки ден. РђР· чувствам, че ти СЃРё Моята Жена, ти СЃРё моята енергия. РњРЅРѕРіРѕ искам РґР° те РІРёРґСЏ. Ще РјРµ посрещнеш ли утре на летище Хитроу?» – попита РІСЃРµ така непознатият за мен кадифен мъжки глас. Не знаех, какво РґР° отговоря. Кой ли може РґР° РјРё СЃРµ обажда на лондонския РјРё номер от турски мобилен? Сега СЃРё СЃРїРѕРјРЅРёС…, един РјРѕР№ приятел от Москва РјРё обеща подкрепа на проекта РјРё, преди РґРІРµ седмици РјРё каза за някакъв босненски турчин, или беше някакъв СЃСЉСЂР±РёРЅ, който живее РІВ Р?станбул. Бил готов РґР° СЃРµ включи като СЃСЉ-партньор в Турция. РђР· Р±СЏС… забравила, че разреших РґР° дадат лондонския РјРё мобилен… Само РґР° знаех тогава в какво щеше РґР° СЃРµ превърне това «партньорство»…

«Да», – отговорих аз, без да се замислям на какъв точно въпрос отговарям на непознатия човек.

«Добре, тогава сега ще си резервирам билет и ще ти дам подробности по-късно днес.

«Амааа», – «Какъв билет?» – вече започнах да нервнича, че не помня началото на нашия разговор, този глас ме потопи в някакъв сън, и аз тъкмо се събудих. Струваше ми се, че го познавам милиони години преди да дойде тук. А кой е това? Кой ли е този, с който ще се срещнем по-нататък едва след една година от нашето телефонно запознанство?

Той не дойде в Лондон… Аз не разбрах кой е, или може би се смутих от това, че така дръзко ме нарече своя жена, затова блокирах и двата му номера, от които ми звъня. Не бях готова да посрещам някого в Лондон на летище Хитроу още от първото му обаждане.

Но така СЃРµ стекоха обстоятелствата, че няколко дена след това обаждане аз седях в самолета на Turkish airlines с дестинация Лондон-Р?станбул по поканата на Вице-президента на компанията Turkcell, и в края на 2014В РіРѕРґРёРЅР° всички Р±СЏС…Р° пълни с очаквания за откриването на Руския институт РІВ Р?станбул. РўРѕРІР° беше моето второ пристигане в приказния град, където СЃРµ преплитат култури, стилове, архитектури, звуци и неочаквано СЃРµ срещат С…РѕСЂР° от различни светове.

РџСЉСЂРІРёСЏС‚ РїСЉС‚ трансферът беше РњРѕСЃРєРІР°-Р?станбул-Лондон. Р? за няколко часа беше невъзможно РґР° СЃРµ разгледат красотите на Р?станбул.

Не съм си мислила, че Турция, след като обиколих света, ще стане моя спирка с продължителността на цял един живот заради най-голямата, силна, искрена и чиста любов, любов всепрощаваща, готова на всичко, заради която да стигнеш до края не е подвиг, а жизнена Мисия, мой път, който щях да следвам от тази минута не сама, а заедно със своя Близнак.

Да. Турция? Какви ли са турците? Надсмивате ли ми се? Мечтата на живота ми винаги е бил Лондон, Англия… Руско училище в центъра на Лондон и нашите програми за обмяна на студенти с Русия. Живях в Лондон две и половина щастливи години, пълни с творчество, образователни програми и подкрепа от моите английскии приятели.

Р? ето аз СЃСЉРј РІВ Р?станбул, посреща РјРµ познатият РјРё бизнес партньор – Мехмет бей.

«Здравей! Толкова Рµ хубаво, че пристигна! Вече РЅРё домъчня за теб. Р?скаш ли РґР° хапнеш нещо?В»

«О, да! Как ли пък не! След като ме нахраниха в самолета и дори ми предложиха лукум и айран, аз повече нищо не искам», – весело се усмихвах.

«Сега ще отидем в най-добрия рибен ресторант, ти обичаше риба, аз помня», – смееше ми се той през очилата.

«Добре», – аз бях малко уморена след четиричасовия полет и не се съпротивявах, много ми се искаше да поговорим с Мехмет за всичко. Ние бяхме познати милиони години, и във всяка ситуация Мехмет Бей ми оказваше възможна подкрепа на нашите проекти, и, разбира се, на мен лично в краен случай.

РќРёРµ СЃРµ разположихме в центъра на пълния СЃВ С…РѕСЂР° ресторант РїРѕРґ надвесените над нас живи лиани. Местенцето СЃРµ оказа на десет минути РїСЉС‚ от международното летище Ататюрк, така че не съм страдала РјРЅРѕРіРѕ от умората. Наслаждавайки СЃРµ на рибените деликатеси, СЃРё СЃРїРѕРјРЅРёС…, че РЅСЏРєСЉРґРµ Р±СЏС… запазила номера на онзи непознат РёВ СЃРё помислих, че щом РіРѕ Р±СЏС… блокирла РїРѕ-рано, то сега РјРѕРіР° РґР° СЃРё взема реванш. Какво толкова, аз СЃСЉРј РІВ Р?станбул, ето ти моята локация РІСЉРІ Вайбър, Сулейман.))) Отговорът пристигна след секунда. Бях изпратила СЃРІРѕСЏ «пламенен поздрав» от лондонския СЃРё номер.

«Добре дошла РІВ Р?станбул! Ще СЃРµ видим ли тази вечер?В»

Часът беше 22:00. Аз току що пристигнах от път, за какви срещи изобщо можеше да става дума?!?

«Може Р±Рё, утре», – написах аз в чата. Мълчанието СЃРµ проточи. Нашият мачо не беше свикнал РґР° РјСѓ отказват. РўРѕР№ беше свикнал през целия СЃРё живот РґР° РІР·РёРјР° всичко и веднага. Р? то най-доброто. Но това, че Господ ще РјСѓ подари мен, той изобщо не го очакваше. Р? тази жизнена история и уроците, които ще получим и двамата РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, ще СЃРµ окажат такава съвместна школа, за която нито единия от нас нямаше РґР° Р±СЉРґРµ готов. Р? това щеше СЃР° Р±СЉРґРµ не сирийската РІРѕР№РЅР°, или военният преврат, или терористична атака, това щеше РґР° прилича на Сребреница в Босна, където живи Р±СЏС…Р° заколили хиляди мюсулмани, защото това стана кърваво клане…

«Ще дойдеш ли при мен в хотела?» – неочаквано съобщение от непознатия и негови голи снимки в чата след още 10 минути. За малко да не се задавя с парче риба.

«Всичко наред ли е?» – озадачено попита Мехмет.

«Да», – изчервих се аз, от срам и видяното на снимката не знаех, къде да се скрия. Мъжкият фалос с размер на четвърт метър някак не се вписваше в атмосферета на вечерята и белите колосани салфетки на масата.

«Сулейман, ти си сбъркал номера». – «Аз се казвам Мария».

В«Р?звинявай, но исках РґР° те РІРёРґСЏВ».

«Гол, и в хотела?» – смеех се…

Той вече ми звънеше: «Здравей!» – гласът този път беше неочаквано замислен и тъжен, явно разстроен от своята грешка.

«Привет! Ти си много красив! Аполон!» – засмях се в слушалката. С ерекцията явно нашият герой никога не е имал проблем. Сулейман не бързаше да отговори…

«Радвам се, че ти харесвам».

Помислих СЃРё, че това или Рµ РёРіСЂР°, или силно РіРѕ бъркам. Р? такова общуване досега не е имала. РђР· СЃСЉРј кандидат на науките, собственик на международно училище за чужди езици, и президент на благотворителен Фонд вече няколко години… РўРѕР№ нищо не знае за мен. А аз знам само, че той Рµ РјСЉР¶ без висше образование, говорещ на осем езика, РёВ Рµ СѓСЃРїСЏР» РґР° развие пет международни бизнеса. За какво РјСѓ Рµ кандидат на науките или професор… Р?ли благотворителен фонд? Бизнесът – това Рµ РґСЂСѓРіРѕ нещо… Р?ли през своите 43В РіРѕРґРёРЅРё вече Рµ РІРёРґСЏР» половината планета, изчукал Рµ цялата Украина, половината Р СѓСЃРёСЏ, Белорусия и Европа… Какво можеше РґР° РіРѕ привлече в мен? Нещо свежо от новата среща? РњРѕСЏС‚ Р·РІСЉРЅСЉРє СЃРјСЏС… право в лицето РјСѓ или моите неочаквани увъртания, които, както СЃРµ оказа после, нямаха край? Р? от поредната неочакваност той не знаеше, какво РґР° прави. Така РґР° РіРѕ изумявам можех само аз.

Мехмет седеше срещу мен и недоумяваше, РєРѕР№ може РґР° РјРё Р·РІСЉРЅРё по това време РёВ РґР° РіРѕРІРѕСЂРё на руски. Сулейман СЃРІРѕР±РѕРґРЅРѕ говореше на осем езика. Казах РјСѓ, че СЃСЉРј изморена от пътя и предпочитам РґР° СЃРµ чуем утре. Р? така Р±СЉСЂР·Рѕ приключих разговора.

В«Р?, как СЃРµ чувстват нашите РЅРѕРІРё партньори след изборите РІВ Р?станбул, Мехмет Бей?В»

«Мисля, че ще се радват да се срещнат с нас утре сутринта. Моят шофьор ще те закара в апартамента, там ще си отпочинеш от пътя, а утре сутринта ще те вземе в 10, и в 10:30 ще се срещнем в офиса».

«Добре».

«Ти така и не ми отговори, дали си готова да станеш моя жена?» – ме попита Мехмет, когато тръгвах от ресторанта, затваряйки вратата на автомобила. Аз се разсмях. Той си тръгна с такси в друга посока.

Очакваше СЃРµ едно интересно пътуване. Р?станбул РјРµ РїСЂРёРµ великодушно. Влюбих СЃРµ веднага и безумно. В тези старинни улички в центъра, в главната джамия на града, в Сулеймание, в Египетския базар, в тези гласове, с които пееше града от сутрин до сутрин. Но най-важното Р±СЏС…Р° хората – такъв народ не бях срещала РЅРёРєРѕРіР°. Усещането, че СЃСЉРј СЃРё СѓВ РґРѕРјР°, че винаги ще имам пълна подкрепа, защита и безопасност, и сякаш СЃСЉРј в лоното на майката, не ме напускаше РґРѕСЂРё след военния преврат в Турция, който стана на 15-ти юли 2016В РіРѕРґРёРЅР°.

Четири дена след срещата с нашия Генерален РєРѕРЅСЃСѓР» на РФ РІВ Р?станбул, обсъждайки всички детайли на проекта, СЃРµ върнах в Лондон. Беше ноември 2014В РіРѕРґРёРЅР°. Веднага усетих вътрешен студ, студ от града, от хората, от заобикалящата РјРµ атмосфера. Сулейман РјРё СЃРµ ядосваше, че не се срещнахме РІВ Р?станбул, докато Р±СЏС… там. А аз мислех за това, че СЃСЉРј готова РґР° СЃРµ преместя РІВ Р?станбул след 3—4 месеца. Не по-рано, трябваше РґР° завършавсички лодонски дела. Р? ето че през февруари 2015В РіРѕРґРёРЅР° аз отново СЃСЉРј РІВ Р?станбул, РЅРёРµ стартираме проекта, и вече през април получавам турска регистрация само за три дена. РџСЂРё такава фантастична подкрепа нямаше и съмнение, че за два дена, събирайки всичките СЃРё вещи, ще СЃРµ преместя от центъра на Лондон в бизнес района на Р?станбул – Левент. Веднага усетих промяната. Като принцеса СЃРµ оказах в приказка. Плувах в басейна СЃВ РјРѕСЂСЃРєР° РІРѕРґР° в района на Шишли. Р? излизайки от басейна СЃРё помислих, че щом като вече СЃСЉРј тук на постоянно основание, то може Р±Рё Рµ дошло време РґР° СЃРµ срещна СЃСЉСЃ Сулейман. Р?зпратих РјСѓ своето местонахождение от Антхил резиденцията в Шишли РІВ Р?станбул. Часът беше 21:45. «Чакам те тук», – изпрати РјРё своята локация Сулейман. РўРѕРІР° беше другата страна на Р?станбул, през Босфорския пролив, азиатската страна и почти до второто летище Sabiha GГ¶kcen, някаква СЃРё Ekinci Residence. Бог знае, РєРѕРіР° ще стигна там. Може Р±Рё, чак на сутринта. «Не, РјРЅРѕРіРѕ Рµ РєСЉСЃРЅРѕ и далече».

«Вземи си такси, аз ще го платя, искам да те видя веднага. Когато си до Виа порт, обади ми се, ще те взема от там».

«Не, няма да тръгна, приятна нощ».

Р’В 8 сутринта РјРµ СЃСЉР±СѓРґРё звъненето на телефона. РЎРєСЂРёС‚ номер. Р? турската напориста реч РјРµ РІРґРёРіРЅР° от леглото за миг, като студен РґСѓС€. Някакъв крещящ на турски глас РјРµ изкара от равновесие. Тогава не разбирах нито РґСѓРјР° на турски. Както стана СЏСЃРЅРѕ РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, това беше чиста турска РїСЃСѓРІРЅСЏ. Сулейман РјРё СЃРµ караше, че за втори РїСЉС‚, бидейки РІВ Р?станбул, отказвам РґР° СЃРµ срещна с него. Но защо трябваше РґР° РіРѕ правя през нощта и задължително РґР° пътувам РІВ РґСЉРЅ земя, аз не можех РґР° разбера…

Ние не се срещнахме. За втори път блокирах и двата му телефонни номера. Не обичам нахалници.

Почти РіРѕРґРёРЅР° РІВ Р?станбул РЅРёРµ подготвяхме проекта за откриването на руски институт в Турция на базата на руското отделение на един от престижните РІСѓР·РѕРІРµ в страната. Но настъпи декември 2015В РіРѕРґРёРЅР°, и сваленият СЂСѓСЃРєРё самолет замрази всички наши проекти в Турската република за близките десет месеца. Мислих СЃРё, че можем РґР° направим нещата така, че РґР° не се потапяме в общо противопоставяне между страните РёВ СЃРµ обадих на своята прекрасна Р?СЂРёРЅР°, екс-президента на нашия Фонд и негов основател.

«Здравейте, Р?СЂРёРЅР° Владимировна! Нужен РјРё Рµ РЅРѕРІ проект. Нещо такова, с помощта на което РґР° можем РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ РґР° издърпаме и нашия СЂСѓСЃРєРѕ-турски институт…»

«Мило РјРѕРµ момиче! Открий изложба на наши картини в Турция, само че СЏ наречи „Едно сърце за две страни“, и готово. Добави фотографии на ваши професионални фотографи от руско-турско говорещи семейства, които в Турция СЃР° РјРЅРѕРіРѕ. Р? вуала! РўРѕРІР° ще Рµ твоята целева аудитория, бъдещите студенти на руския институт в Турция», – провъзгласи прекрасната Р?СЂРёРЅР°. «Кой изобщо тук Р±Рё РЅРё слушал и правил СЃРЅРёРјРєРё на руските семейства! Р?В РєРѕР№ изобщо ще позволи РґР° изнесем картините на наши художници от Русия в Турция!В»

«Щом като го искаш, значи всичко ще бъде така, както го искаш!»

«Едно сърце за две страни» – това Рµ изложба на картини, чиято цел Рµ отразяването на реалния живот на семейства от различни националности. Тази изложба ще покаже на нашето общество, че там където едно сърце Рµ от две страни, на дете, чиито родители СЃР° представители на различни страни и националности, РЅСЏРјР° място за вражда, РІРѕР№РЅР° и насилие. Р? там, където живее любовта, Рµ възможен само хармоничен СЃСЉСЋР·, насочен РєСЉРј благото и миротворчеството на неговите участници. В семейство, където детето обича еднакво и татко и мама, Рµ невъзможна РІРѕР№РЅР°, вражда или разногласия, та нали там, където живее любовта, СЃРµ възцарява спокойствие и взаимно разбиране».

Прекрасно!

РђР· СЃРµ усмихвах, разбирайки, че РґР° СЃРµ реализира това, за което РіРѕРІРѕСЂРё прекрасната Р?СЂРёРЅР°, РЅСЏРјР° РґР° Рµ така лесно, както можеше РґР° Рµ преди РґР° свалят СЂСѓСЃРєРёСЏ самолет.

Настъпи Новата 2016 година. Аз я посрещнах заедно със своите турски приятели. Но на 3-ти януари нещо започнах да тъгувам. А сутринта на 4-ти нечаквано се обади Сулейман. Блокировката на неговите номера се оказа, че не работи. Той ми звънеше от скрит номер отново. Аз се усмихвах.

Цяла седмица Р±СЏС… болна от грип и с температура 38 градуса РЅРёРєСЉРґРµ неможех РґР° тръгвам. «Сам ще РґРѕР№РґР° РїСЂРё теб. Какво РёРјР° около теб?В» А до мен СЃРµ оказа, че СЃРµ намира един от скъпите ресторанти РІВ Р?станбул – Сахан. «Слез долу, аз ще те взема», – този кадифен глас РЅРёРєРѕРіР° нямаше РґР° забравя.

При подписването на партньорския договор за намеренията ни в китайския ресторант на 33-ия етажа на Шард, най-високата сграда в Лондон през март 2015 година, си пожелах нещо като го написах върху вълшебно листче и го закачих на дървото на желанията в центъра на ресторанта. То се изпълни едва след година, когато бях готова за съдбоносната среща.

Сулейман РґРѕР№РґРµ РґР° РјРµ вземе СЃСЉСЃ СЃРІРѕСЏ Р±СЏР» Мерцедес почти от къщи. РђР· излязох облечена с бяло пухкаво СЏРєРµ, замотана с топъл шал и с шапка почти до очите. Такова едно болно чудо СЃСЉСЃ сополи и температура. РўРѕР№ отвори вратата, «Сядай», – отиваме РґР° пием чай с мед. «Ти не си такъв Р·СЉР», като по телефона, Сулейман», – разсмях СЃРµ аз, сядайки в автомобила. Красивият спортен РІРёСЃРѕРє РјСЉР¶, с рижави РєРѕСЃРё и брада, РјРё СЃРµ усмихваше СЃСЉСЃ своите кафяви палави очи. Енергетиката, която той излъчваше, беше просто Р±РѕРјР±Р° СЃСЉСЃ закъснител. РўРѕР№ ще осемени всичко, което Рµ наоколо. Десетки бизнеси, РЅРѕРІРё проекти като РіСЉР±Рё СЃРµ разрастваха РІСЉРІ РІСЃСЏРєР° страна, където той отиваше. Р? ето РјРµ мен… СЃСЉСЃ сополи, температура и червени от грипа очи.

РќРёРµ стигнахме до кафе DiДџerman за половин минута, излязохме от колата. «Всичко това СЃР° РјСѓС…Рё, просто ненужни мухи…", – каза Сулейман, обхващайки с поглед насъбраната публика. Не разбрах репликата РјСѓ. Влязохме в сградата и седнахме на най-вътрешната маса, където нямаше РЅРёРєРѕР№. Беше тихо, РёВ РЅРёРєРѕР№ не можеше РґР° РЅРё притесни. Виждаше СЃРµ, че Сулейман Рµ нервен. Помислих СЃРё, че може РґР° Рµ заради проблеми в бизнеса. Р?наче, такъв РјСЉР¶ нямаше как РґР° СЃРµ притеснява за друго. РўРѕР№ веднага запали цигара. РђР· СЃРё поръчах любимото турско кафе, а той – чай. По време на разговора през цялото време СЃРµ смеех. Беше РјСѓ СЏСЃРЅРѕ, че лесният секс с мен Рµ недостъпен. А за дълго опознаване един на друг той нямаше РЅРёРєРѕРіР° време, и затова на 45В РіРѕРґРёРЅРё той не беше женен и беше без деца. Независимо от това, че Сулейман през цялото време СЃРµ шегуваше, неговите очи излъчваха толкова болка, дълбока болка… че аз неволно СЃРµ поинтересувах от неговото минало и живота, който Рµ живял преди нашата среща.

Ние приключихме вечерята, станахме. Докато излизахме, Сулейман рязко спря, а аз неочаквано се блъснах в него, той ме придърпа към себе си, със своето теме стигах до носа му, и той помириса моите коси така дълбоко, сякаш искаше да ме почувства цялата. Аз се освободих от ръцете му и преминах напред към изхода. «Почувства ли аромата на истинска жена?» – засмях се аз. Сулейман си премълча. «Да…. Ти си моя», – със закъснение отговори той. Седнахме в колата и след две минути бяхме пред входа на моята резиденция. Благодарих на Сулейман за вечерта и се каних да изляза. «Целуни ме», – властно ми заповяда той. Разсмях се. Наклоних глава, а той изведнъж се обърна към мен и ме целуна сам, но тъй като аз почти излизах от колата, успя да улучи само бузата ми, а не устните.

Е, какво толкова. Добре. Оздравях още сутринта. Температурата беше 36.6. Аз отново бях във фитнеса, после в басейна.

«Къде СЃРё?» – получих неочакван СЃРјСЃ РїРѕВ РѕР±СЏРґ. РђР· пътувах за летището, полет Р?станбул-Брюксел. РњРЅРѕРіРѕ РјРё домъчня за родителите. Реших РґР° РіРё поздравя за Нова РіРѕРґРёРЅР° СЃСЉСЃ своето пристигане на 5-ти януари. «Аз пътувам РєСЉРј летището, РјРѕСЏС‚ полет Рµ за Брюксел РІВ 18:00 от Ататюрк. Мама не се чувства РјРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ и искам РґР° СЏ РІРёРґСЏВ».

«Съобщи ми, ако ти е необходима някаква помощ. Ще направя всичко».

Заминах за Брюксел, без да отговоря нищо на Сулейман.

Когато кацнах РІВ Brussels International airport, получих съобщение: «Кога ще СЃРµ върнеш РІВ Р?станбул?В»

Не отговорих. Нещо не ми се искаше повече да се срещам с него. Толкова болка и скръб видях в очите му на срещата ни, че не можех дълго да издържам неговия пронизващ поглед. Той проникваше в мен чак до костите, сякаш сканираше цялата моя същност, сякаш стоях пред него разсъблечена. Струваше ми се, че Сулейман ме прочиташе цялата, предусещайки всяка моя следваща мисъл, сякаш беше с мен.



Среща в Сараево

Върнах СЃРµ РІВ Р?станбул след седмица, на 14-ти януари. Р? както обикновено изпратих на Сулейман РІСЉРІ вайбър своето местоположение.

«Аз СЃСЉРј в Босна, ще Р±СЉРґР° в Сараево още 4—5 дена, ела РїСЂРё мен. РђР· ще платя билета ти. Обратно РІВ Р?станбул ще СЃРµ върнем заедно», – отговори РјРё той. Утре Рµ петък. Помислих СЃРё, че РјРѕРіР° РґР° преместя няколко срещи за понеделник РёВ РґР° прекарам почивните РґРЅРё в Босна и Херцеговина, където още РЅРёРєРѕРіР° не бях ходила.

Така че, когато изпратих съобщение на Сулейман с детайлите на билета Р?станбул-Сараево, получих отговор: «Добре, утре сутринта РІВ 11:00 ще те посрещна на летището».

Сутринта седях в салона на бизнес-класата, размишлявайки над това, защо сега летя за Босна, а не съм на масата за преговори РІВ Р?станбул. Две минути преди полета получих СЃРјСЃ: «Не идвай, спешно трябва РґР° СЃРµ РІСЉСЂРЅР° РІВ Р?станбул днес».

В«Р? аз какво сега, РґР° изскоча от самолета в движение ли? Вече Р±СЏС…РјРµ закопчали коланите», – весел обрат на събитията.

«Пристигна ли?»

Нищо не отговорих на съобщението на Сулейман, което пристигна, когато кацнах в Босна. На летището в Сараево РјРµ посрещна възрастен РјСЉР¶ с голяма табела «МАРР?РЇВ», това беше чичото на Сулейман. РўРѕР№ РјРµ закара с черното СЃРё БМВ в хотел «Европа». Приятна Р±РѕСЃРЅРёР№РєР° РІР·Рµ РјРѕСЏ паспорт: «Мис Мария, за Вас Рµ запазена стая на третия етаж. Ето Вашия ключ. Приятен престой».

Получих обаждане още докато стоях на рецепцията в хотела. «Здравей, пристигна ли? Р?звинявай, че не можах сам РґР° те посрещна. РњРѕСЏС‚ чичо ще те закара в „Европа“, там ще СЃРё починеш от пътя. Когато СЃРё готова, ще те чакам РІВ РўСЉСЂРіРѕРІСЃРєРёСЏ център на Сараево».

«Аз вече съм в „Европа“, по-късно ще се срещнем».



Преоблякох се и тръгнах да разглеждам историческия център на Сараево. Чувствах, че тук е скрито нещо такова, което ще ми помогне да намеря отговор на въпроса за тези очи, които видях на нашата първа среща със Сюлейман и по-точно тази изпепеляваща душевна болка, която изкачаше от тези очи и караща го да помита буквално всичко, оставяйки след себе си изпепелена пустиня.

Разходих СЃРµ по тихите Р·РёРјРЅРё улички. Независимо от това, че беше месец януари, денят беше слънчев. Не забелязах как стигнах РґРѕВ РѕРіСЂРѕРјРЅРёСЏ шестетажен търговски център. Влязох вътре. Р?зобилие от съвременни марки и реклама за новогодишни отстъпки Р±СЏС…Р° на всяка витрина. Качих СЃРµ на четвъртия етаж с ескалатора интуитивно. Там веднага РІРёРґСЏС… голяма табелка с надпис PlayLand, позната РјРё още от Р?станбул. РђС…Р°! Значи, и в Сараево нашият мачо Рµ СѓСЃРїСЏР» РґР° отвори такъв чудесен РёРіСЂРѕРІРё център за деца. Доближих СЃРµ до администратора на рецепцията. «Бихте ли могли РґР° СЃРµ обадите на господин Сулейман РёВ РґР° съобщите, че Мария Рµ тук». Дали заради изненадата или заради РјРѕСЏ странен босненски СЃВ СЂСѓСЃРєРё акцент, момчето опули очи, РЅРѕВ Р±СЉСЂР·Рѕ започна РґР° набира някакъв номер. Р? след няколко секунди посочи СЃВ СЂСЉРєР° РєСЉРј РіРѕСЂРЅРёСЏ етаж над ескалатора. Обърнах СЃРµ. Един етаж РїРѕ-нагоре стоеше Сулейман, усмихващ СЃРµ и махащ РјРё СЃВ РґРІРµ ръце. Благодарих на администратора за оказаната услуга РёВ СЃРµ устремих РєСЉРј моето щастие…

Сулейман тичаше към мен. Ескалаторът не работеше. Без да бързам започна да се качвам към него. Най-накрая се срещнахме. «Ако вървях с такава скорост, като теб, досега отдавна да бях фалирал, Мария! Вече 40 минути те търся тук!» – той ме огледа от главата до петите. Усмихнах се. Той ме придружи до своя офис, сложи ме да седна на едно диванче, а самият той седна на бюрото, на което имаше няколко лаптопа. «От своята жена искам да получавам съобщения, които ще ме радват всеки ден, а не това, което ми изпрати вчера». Спомних си, че вчера се поинтересувах защо двата телефонни номера, които ми дадоха, са регистрирани на негово име. Явно е бил ядосан и ми написа да не идвам, когато вече бях в самолета. Сулейман много добре знаеше кога излита самолета.

«Аз бих искал, моята жена добре да ме храни, да се грижи добре за дома ни, и да ме удовлетворява в леглото като жена». Сулейман говореше а мен.



Р?мах такова чувство, че аз, кандидатът на науките, СЃСЉРј попаднала на урок по семейни отношения. РђР· мълчаливо разглеждах картината на стената пред мен. «Приближи СЃРµ до мен», – неочаквано повелително изкомандва Сулейман, показвайки РјРё СЃВ СЂСЉРєР° РґР° седна на коленете РјСѓ. От него излизаше толкова сила и власт, че аз не можех РґР° СЃРё правя оглушки. Смутено СЃРµ приближих и седнах в скута РјСѓ, той започна РґР° РјРµ гали по косата с едната СЂСЉРєР°, като с другата нежно РјРµ придържаше за талията. Така галят любимо котенце, РјРё РјРёРЅР° през СѓРјР°. Р СЏР·РєРѕ станах. Сулейман СЃРµ разсмя. «Целуни ме», – той не махаше ръката СЃРё от талията РјРё. С другата СЂСЉРєР° РІРґРёРіРЅР° брадичката РјРё, аз Р±СЏС… с една глава РїРѕ-РЅРёСЃРєР° от него. Гледаше РјРµ в очите без РґР° откъсва погледа СЃРё, очаквайки РєРѕРіР° ще изпълня заповедта РјСѓ. «Небесно СЃРёРЅРё очи», – произнесе той, сякаш пиеше РІРѕРґР° от тях и не можеше РґР° СЃРµ напие. Започнах жадно РґР° РіРѕ целувам, исках вече РґР° Рµ без дрехи… Толкова горещо като РѕРіСЉРЅ беше неговото тяло, че не можех РґР° СЃРµ удържа РґР° не разкопчая горните копчета на ризата РјСѓ «По-РєСЉСЃРЅРѕВ», – произнесе властно той, като сложи своята гореща голяма длан РІСЉСЂС…Сѓ моята СЂСЉРєР°. РђР· отдръпнах ръката СЃРё и изскочих навън от офиса РјСѓ тичайки «Нали ти казах, че ще СЃРё СЏ взема», – РёР·РІРёРєР° той, смеейки СЃРµ, за онази целувка, която не получи от мен РІВ Р?станбул. РўРѕР№ РјРµ РґРѕРіРѕРЅРё толкова набързо, в движение закопчавайки своето СЏРєРµ. «Сега ще обядваме», – и вече СѓСЃРїСЏ РґР° РјРµ набута в някакво ресторантче един етаж РїРѕ-надолу, като РјРµ сложи на кожения диван, нещо РёР·РІРёРєР° на сервитьора Рµ след няколко минути РЅРё донесоха пресни кебапи СЃСЉСЃ зеленчуци и горещ хляб. Айранът в Сараево беше също толкова вкусен като РёВ РІВ Р?станбул. «Яж», – завивайки кебапа в лаваш, Сулейман РјРё протегна парче, а аз извъртях глава. РўРѕР№ РјРµ плясна по бедрото. «Трябва РґР° ядеш, РјРЅРѕРіРѕ СЃРё слаба». Засмях СЃРµ, като СЃРё помислих, че исках РґР° СЃРјСЉРєРЅР° РЅСЏРєРѕР№-РґСЂСѓРі килограм. По време на обяда РєСЉРј нас СЃРµ присъедини РІРёСЃРѕРє млад човек на около тридесет РіРѕРґРёРЅРё в тъмно вълнено палто. РўРѕР№ СЃРµ доближи до масата РёВ РїРѕРєРѕСЂРЅРѕ зачака. В ръката РјСѓ имаше плик, както СЃРµ оказа РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, с голяма СЃСѓРјР° пари. «Седни!» – заповяда му Сулейман. «Това Рµ РјРѕР№ братовчед», – Сулейман РјРё представи младежа, на когото заповяда РґР° СЃРё вземе три банкноти за себе СЃРё, а останалите РґР° сложи в банковата сметка. Момчето СЃРµ подчини, пожела РЅРё приятен апетит и изчезна. РќРёРµ СЃРµ наобядвахме «Хайде РґР° отидем РґР° пием чай». Р?злязохме от ресторанта и седнахме в някакво РґСЂСѓРіРѕ кафе, където беше пълно СЃСЉСЃ сладки лакомства. «Какво искаш?» – попита Сулейман. «Баклава» – радостно отговорих аз, честно казано малко смутена от нашия РѕР±СЏРґ. От десерта трябваше целомъдрено РґР° СЃРµ откажа, РЅРѕВ РЅСЏРєСЉРґРµ вътре в мен СЃРµ беше настанила същност, която не можеше РґР° противостои на Сулейман и неговите заповеди.

Седнахме на масичката, мигновено РЅРё донесоха РґРІР° чая и баклава, пресен захарен СЃРѕРє, който СЃРµ топеше в устата РјРё. «Мен тук РјРµ знае всеки», – произнесе Сулейман, като доволно СЃРµ усмихваше. РўРѕР№ плати РёВ РЅРёРµ излязохме. РўРѕР№ РјРµ представяше на всеки, който срещахме, като РјРµ държеше властно за ръката. РљСЉРј края на нашата разходка моята СЂСЉРєР° стана малко червена – така силно СЏ стискаше, СЏРІРЅРѕ СЃРµ страхуваше, че отново ще избягам или ще блокирам номерата РјСѓ. «Сега ще СЃРµ върнем в хотела». РўРѕР№ Р±СЉСЂР·Рѕ хвана едно такси. След минута Р±СЏС…РјРµ в хотел «Европа». Сулейман СЃРµ качи на третия етаж заедно с мен. Стаята беше пълна също и с негови вещи. РљРѕРіРґР° беше СѓСЃРїСЏР»? РђС…, аз нали СЃРµ разхождах цял ден из града… Р?ли неговата стая беше близо… Мислите в главата РјРё СЃРµ бъркаха. «Ти ли ще СЃРµ съблечеш или аз РґР° те съблека?» – прегръщайки РјРµ нежно през талията, Сулейман РјРё прошепна тези РґСѓРјРё. Докато СЃРµ РѕР±СЉСЂРЅР°, той вече беше само по бельо и чорапи. Започнах весело РґР° СЃРµ смея. «Защо СЃРµ смееш?» – той РјРµ СЃСЉР±РѕСЂРё както Р±СЏС… с якето и роклята на голямото легло. РўРѕРІР° беше луксозна стая. «Пусни ме», – започнах РґР° СЃРµ отскубвам от него. Якето вече падна. РЈСЃРїСЏС… РґР° СЃРµ отскубна РёВ РґР° СЃРµ затворя в банята. Когато СЃРµ преоблякох в халат излязох. Сулейман лежеше на леглото РіРѕР» СЃВ РѕРіСЂРѕРјРЅРѕ неприкрито естество в състояние на ерекция. РђР· СЃРµ изчервих цялата. РўРѕР№ Р±СЉСЂР·Рѕ стана, притисна РјРµ РєСЉРј себе СЃРё, започна РґР° РјРµ целува, страстно и напористо придърпвайки РјРµ РєСЉРј себе СЃРё. Правехме любов… той СЃРµ наслаждаваше на всяка РјРѕСЏ клетка. РђР· никак не можех РґР° СЃРµ наситя. Но когато РЅРёРµ СЃРµ сляхме заедно в оргазъм, аз предпочетох РґР° продължа РёВ РґР° започна втори СЂСѓРЅРґ. «По дяволите, ти РјРµ изнасилваш!» – простена Сулейман. РђР· седнах РІСЉСЂС…Сѓ него и само СЃРµ усмихвах. Беше РјРё малко. Наслаждавах СЃРµ на тялото РјСѓ. Тогава аз просто не знаех, че моята вещерска същност просто РіРѕ изяжда… Но това не беше най-лошото. РђР· РїРёС… от него РґРѕВ РґСЉРЅРѕ, не оставях нищо нито за себе СЃРё нито за него, нито за никой РґСЂСѓРі. РљСЉРґРµ отиваше цялата тази колосална енергия, не можех РґР° разбера. Тази тайна щеше РґР° РјРё Р±СЉРґРµ открита РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ.



Сулейман скочи от леглото, мигновено нахлузи дънките си на голо тяло.

«Налага ми се спешно да изпратя факс, а ти се облечи, и ще отидем да хапнем», – заповяда той в движение и изчезна от стаята.

Облякох си роклята, своите красиви английски ботушки на токчета, и тъкмо взех телефона си в ръка, но вратата се отвори, и в коридора се появи Сулейман. «А, ти вече си готова! Да тръгваме!», – ние излязохме от стаята и слязохме в разкошния ресторант Viennese в хотел «Европа» в центъра на Сараево.

Аз бях болна от грип. Струваше ми се, че ми е минало, но в ресторанта отново не се почувствах добре, и сополите отново потекоха от носа ми. Поръчах си билков чай с лимон и мед.

«Трябва да хапнеш гореща супа», – погледна ме съсредоточено Сулейман. Цялата маса от моята страна вече беше застлана с хартиени сополиви салфетки.

Донесоха ни две големи гърненца с пилешка супа.

«Яж», – повелително заповяда Сулейман, – «Трябва да оздравееш».

Започнах РґР° СЏРј супата. По време на вечерята РЅРёРµ разговаряхме за всичко, за задръстването по пътя РІВ Р?станбул, за политиката, за ситуацията РІВ Р СѓСЃРёСЏ, за президентите.

«Ти виждаш ли, че СЃСЉРј нормален,» – изведнъж произнесе Сулейман, искайки РґР° РјРµ убеди в това, че може РґР° РјРµ покани на ресторант РёВ РґР° поддържа «светски беседи» с дама по време на вечеря. Р? това след турските РїСЃСѓРІРЅРё, които слушах и четох от него. Толкова експресивни РґСѓРјРё РІВ СЃРІРѕСЏ живот не бях чувала от никой досега. Но за мен беше странно РґСЂСѓРіРѕ: какво именно вътре в Сулейман закачам, че РґР° РјРё показва своята тъмна страна? Тогава още слабо РіРѕ познавах и не знаех на какво Рµ СЃРїРѕСЃРѕР±РЅР° неговата тъмна същност, която РіРѕ разрушаваше отвътре. Р?зобщо тогава малко знаех за него. Р? ако знаех всичко това, което щеше РґР° СЃРµ разкрие РґРІРµ РіРѕРґРёРЅРё РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, РїСЂРё първата РЅРё среща щеше не само РґР° РјРµ шокира, но и нямаше РґР° позволя РЅРёРєРѕРіР° отношенията РЅРё РґР° стигнат толкова надалече.

«Какво искаш за десерт?» – поинтересува се Сулейман. Аз похотливо се усмихнах…

«Разбрах, мен», – той прибързано РїРѕРёСЃРєР° сметката и заплати. Благодарих РјСѓ за прекрасната вечеря. Струваше РјРё СЃРµ, че РјРµ вижда като рентген. Нищо не можеше РґР° СЃРµ СЃРєСЂРёРµ от неговия проницателен поглед. РўРѕР№ не само четеше по устните, той сканираше РІСЃСЏРєР° РјРѕСЏ клетка. Дори повече, той проникваше РЅСЏРєСЉРґРµ толкова дълбоко, където моето подсъзнание не беше готово още РґР° СЃРµ РіРјСѓСЂРЅРµ. РўРѕР№ разкриваше моята женска същност, прониквайки дълбоко в сърцето. Р?ли може Р±Рё той отдавна вече живееше там…

РќРёРµ излязохме от ресторанта, Р±СЉСЂР·Рѕ СЃРµ качихме в асансьора и в стаята отново правихме любов. Сулейман беше неутомим. РђР· никак не можех РґР° РјСѓ СЃРµ наситя, постоянно РјРё беше малко. Струваше РјРё СЃРµ, че РЅСЏРєСЉРґРµ в предишен живот СЃСЉРј загубила с него част от моята душа. Р? в този живот в търсенето на Него, преминавайки през различни страни, най-накрая като РіРѕ срещнах, не можех никак РґР° наситя своята жадна същност, на която РІСЃРµ и беше малко… РўСЏ искаше РґР° РіРѕ завладее целия. Но тялото беше против подобен СЃСЉСЋР·, РњРЅРѕРіРѕ РїРѕ-важен беше РґСѓС…РѕРІРЅРёСЏС‚ СЃСЉСЋР·. За такъв обрат на събитията аз не бях още готова. Но това, което беше намислил и приготвил Създателят за мен, беше РёР·РІСЉРЅ всякакви очаквания…

Сулейман стана от леглото. «Ти би ли искала утре РґР° СЃРµ присъединиш РєСЉРј моята бизнес-вечеря с партньори РІВ Р?станбул?» – попита РјРµ той. РђР· РјСѓ отговорих, че не съм против РґР° СЃРµ запозная с неговите партньори РёВ РјСѓ намигнах. РўРѕР№ набра някакъв номер, запази масичка в ресторанта за 8 човека, назова нашите фамилии като така посочи, че РЅСЏРјР° РґР° Р±СЉРґРµ сам. РўРѕР№ СЃРµ приближи РєСЉРј мен и властно РјРµ целуна… «Бих искал РґР° гледам баскетболен мач», – той нарече някакви отбори, които не бях чувала изобщо. «Ела РїСЂРё мен», – той РјРµ РёР·РґСЉСЂРїР° след себе СЃРё на леглото и включи телевизора. Сложи моите ръце на раменете СЃРё: харесваше РјСѓ как масажирам шията му.

Най-накрая след баскетболния мач, легнахме РґР° СЃРїРёРј. Рано сутринта беше нашият полет обратно за Р?станбул. РђР· станах рано сутринта като СЃРµ страхувах РґР° не събудя Сулейман след безсънната РЅРѕС‰, цяла РЅРѕС‰ СЃРµ въртеше. Борех СЃРµ с желанието РјРё вътре в мен, но минах директно РєСЉРј душа, приведох СЃРµ РІВ РґРѕР±СЉСЂ външен РІРёРґ, събрах СЃРё багажа и вече Р±СЏС… готова, когато СЃРµ СЃСЉР±СѓРґРё Сулейман. «Нищо ли не забрави?» – той РјРµ погледна внимателно, като РјРµ РІРёРґСЏ, че СЃСЉРј готова. Слязохме долу РґР° закусим.

«Никога в живота СЃРё не съм закусвал», – изведнъж сподели Сулейман, слагайки СЃРё в чинията сутрешните вкусотии с доволен РІРёРґ. «Вече всичко РїСЂРё теб ще Р±СЉРґРµ РїРѕВ РґСЂСѓРі начин, режимът Рµ РјРЅРѕРіРѕ важен в нашия живот. Р•, и Бог ти Рµ изпратил ангел в човешки облик», – усмихнах СЃРµ аз. «Ще РІРёРґРёРј що за ангел СЃРё ти», – отсканира РјРµ СЃСЉСЃ СЃРІРѕСЏ съсредоточен поглед Сулейман. РќРёРµ закусихме. През цялата сутрин СЃРµ чувствах сякаш не съм СЃРё на мястото. Р?сках РґР° прекарам почивните РґРЅРё в Босна, като специално РіРё РѕСЃРІРѕР±РѕРґРёС…, а не да заминавам още на следващия ден обратно РІВ Р?станбул. Споделих това с него. РўРѕР№ РјРё каза, че ще РјРµ вземе СЃСЉСЃ себе СЃРё РІВ Р?Р·РјРёС‚ утре през деня. Вътре в мен нещо се сви.

На летището Сулейман РјРµ поеше с билков чай с мед и лимон: «Трябва Р±СЉСЂР·Рѕ РґР° оздравяваш». Вече кацахме. РўРѕР№ РјРµ целуваше през цялото време. В самолета отворих учебника по турски език, за да СЃРµ подготвя за изпита на ниво Рђ2 в истанбулското училище. Задавах на Сулейман РІСЉРїСЂРѕСЃРё за значенията на думите, той заинтересовано отговаряше на моите РІСЉРїСЂРѕСЃРё. Р?зведнъж СЃСЉСЃ своята СЂСЉРєР° така РјРµ прегърна и силно притисна бедрата РјРё, че тръпки преминаха през тялото РјРё. В«Р?скам те сега», – прошепнах РјСѓ в ухото и оставих на страна учебника. В«Р?зчакай до вечерта, ще те взема».

Приземихме СЃРµ РІВ Р?станбул. 16 януари 2016В РіРѕРґРёРЅР°. Р СѓСЃРёСЏ тъкмо РѕР±СЏРІРё санкции на Турция. Преминах РёР·С…РѕРґР° заедно с турските граждани СЃВ РјРѕСЏ документ за турско жителство, Сулейман СЃСЉСЃ СЃРІРѕСЏ турски паспорт. «Здравейте, РґРѕР±СЂРµ дошли в Турция», – СѓСЃРјРёС…РЅР° РЅРё СЃРµ граничарят, за секунда сложи печат в паспорта. «Виждаш ли, как те посреща Турция, Мария?В», – Сулейман РјРё намигна. «Защо РјРё казваш всичко това?» – РЅРёРµ СЃРµ срещнахме след паспортния контрол, и аз на шега шляпнах по дупето Сулейман СЃСЉСЃ СЃРІРѕСЏ паспорт. «Сега ще СЃРё вземеш такси и ще СЃРё отидеш в къщи, а аз ще отида в офиса. Вечерта ще те взема РІВ 9, Р±СЉРґРё готова», – Сулейман РјРё протегна дребни за такси, аз СЃРµ намръщих. Р’В 9 вечерта аз такава красивичка СЃВ РІРёСЃРѕРєРё токчета чакам РєРѕРіР° ще РјРµ вземат за вечеря с партньорите. 21:15, 21:30… 21:40… нито СЃРјСЃ, нито обаждане. Написах РјСѓ в уатсап: сообщението не е доставено. Реших РґР° набера неговия номер, може нещо РґР° СЃРµ Рµ случило по пътя: «Абонатът не отговаря или Рµ временно недостъпен, опитайте РґР° СЃРµ обадите РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕВ». Какво…?! 22:00. Реших РґР° набера номера РјСѓ от втория РјРё защитен номер. Чу СЃРµ сигнал СЃРІРѕР±РѕРґРЅРѕ, «Ало!» – чу СЃРµ от другата страна и някакъв шум от много С…РѕСЂР° наоколо «Здравей, Сулейман! РќРёРµ СЃРµ договарихме РґР° РјРµ вземеш РІВ 9В». Мълчанието от другата страна продължи дълго. РЇРІРЅРѕ Сулейман мислеше, какво РґР° РјРё отговори… но обаждането прекъсна. Повече не му Р·РІСЉРЅСЏС…. За мен това беше повече от странно.

След един ден отново заминах за Белгия РїСЂРё родителите РјРё. Там СЃРµ потопих в атмосферата на домашната топлина и грижа. Брюкселският шопинг развея моята тъга по Сулейман, и аз СЃРµ превключих РєСЉРј красотата на Европа, като направих туристическа обиколка на Брюг, разтваряйки СЃРµ в старинната архитектура и прелестите на града. Но на 1 февруари не издържах и изпратих на Сулейман съобщение от своя белгийски номер: «Здравей. Как СЃРё?В» «Здравей. Лошо», – долетя веднага отговор СЃВ СЃРјСЃ РЅСЏРєСЉРґРµ отдалече. «Желая ти СЃРїРѕРєРѕР№РЅР° РЅРѕС‰!В» В«Р? на теб също». Забавих отговора СЃРё, РЅРѕВ РІСЃРµ пак СЃРµ реших РґР° напиша: «Ще СЃРµ радвам, ако утре РјРµ посрещнеш РІВ 17:30 от Брюксел на летище Сабиха Гокчен». «Добре, напиши РјРё веднага, когато кацнеш и аз веднага ще те взема», – отговори Сулейман. «Липсваш РјРё РёВ РјРЅРѕРіРѕ те желая!В», – не издържах аз. «Веднага от летището ще отидем у вас», – изпрати РјРё СѓСЃРјРёРІРєР° Сулейман. Замислих СЃРµ, с дълбината на душата СЃРё усещах, че правя нещо не както трябва.

На следващия ден вечерта кацнах РІВ Р?станбул и веднага изпратих СЃРјСЃ на Сулейман, че СЃСЉРј кацнала. В«Р?злез от летището, ще те взема на изхода», – беше отговорът. Като натоварих бавно двата куфара с белгийските подаръци на количката, облечена в своето РЅРѕРІРѕ червено трикотажно палтенце СЃРµ насочих РєСЉРј РёР·С…РѕРґР° на международните полети. Р?злязох, всички посрещачи-турци без изключение РјРµ изяждаха с очи. Сулейман не беше сред тях. Помислих СЃРё, че ще СЃРё взема такси РёВ СЃРµ насочих РєСЉРј РёР·С…РѕРґР°. На изхода от летището РєСЉРј мен подскочи Сулейман РёВ РІР·Рµ РјРѕСЏ багаж. РўРѕР№ беше РјРЅРѕРіРѕ разтревожен РёВ РјРЅРѕРіРѕ напрегнат, и причината за това СЃСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ не бях аз. Струваше РјРё СЃРµ, че появата РјРё само усложняваше положението. Попитах РіРѕ радостно: «Как СЃРё?В» Сулейман тъжно мълчеше, разстроен или от това, че не успя РґР° РјРµ посрещне навреме, или от нещо лично. Седнахме в колата. Р? веднага като СЃРµ отдалечихме от летището разбрах че трябва някак РґР° спасявам положението, затова направо на пътя РіРѕ помолих: «Спри, ако обичаш, колата». РўРѕР№ СЃРµ стресна РёВ СЂСЏР·РєРѕ РѕР±СЉСЂРЅР° глава РєСЉРј мен, но без РґР° каже нито РґСѓРјР° СЃРїСЂСЏ. «Не се ли радваш РґР° РјРµ РІРёРґРёС€, Сулейман?» – РіРѕ попитах. «Радвам СЃРµ, какво искаш още?» – той сведе поглед с някаква вътреша болка. Не разбирах какво СЃРµ случва, РЅРѕВ Р±СЏС… неумолима. «Тогава РјРµ целуни така както РїСЉСЂРІРёСЏ РїСЉС‚, в Саравево», – помолих РіРѕ аз. Сулейман РјРµ РїСЂРёРґСЉСЂРїР° РёВ РјРµ целуна. Вътрешно ликувах. Но разбирах, че всичко РІСЉСЂРІРё наопаки, и не знаех как РґР° РіРѕ поправя. Не умеех тогава просто и с лекота РґР° отпускам ситуацията. Р?сках всичко и веднага. Р? най-вече исках РґР° завладея тялото РјСѓ, за което изобщо не бях права. Р? с това точно губех РІСЃСЏРєР° една секунда. РќРёРµ отново потеглихме по пътя. «Необходимо РјРё Рµ още сега РЅСЏРєСЉРґРµ РґР° сменя евро на турски лири», – подпитах внимателно. Сулейман мълчаливо СЃРїСЂСЏ РЅСЏРєСЉРґРµ по пътя, РІР·Рµ еврата и след три минути СЃРµ РІСЉСЂРЅР° с лири, подаде РјРё пачка банкноти.

В тази злополучна вечер така и не отидохме РґР° пием чай СѓВ РґРѕРјР°. РђР· СЃРё взех куфарите и отидох РґР° СЃРµ уговарям с наемодателя СЃРё, който РјРµ чакаше РґР° пристигна. Сулейман РїРѕ-черен от облак замина, РґРѕСЂРё без РґР° СЃРµ СЃР±РѕРіСѓРІР° с мен. РђР· само гадаех какво и защо СЃРµ случва между нас не както трябва. Защо РЅРёРµ не можехме РґР° СЃРµ срещнем? Защо след нашата среща, за която мисля че СЃСЉРј мечтала цял живот, РЅРёРµ не можехме нормално по човешки РґР° общуваме. Цялата истина от битието щеше РґР° СЃРё СЃРµ разкрие РґРІРµ РіРѕРґРёРЅРё РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ, когато СЃВ РґРІР° шамана от Русия РЅРёРµ щяхме РґР° работим над свалянето на огледалната защита и тогава щеше РґР° настъпи жестоката битка и проверката за издържливост РёВ РІСЏСЂРЅРѕСЃС‚ РєСЉРј целта. А засега Р±СЏС… само момиченце, нежно цветенце, което цял месец беше заето с търсето на ново жилище РІВ Р?станбул, защото старото СЃСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ не ме устройваше. Оформяйки Р±СЉСЂР·Рѕ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° за покупко-продажба, за една вечер по щастлива случайност заплащайки необходимата СЃСѓРјР° и за депозит и за залог, аз СЃРµ настаних РІВ РЅРѕРІР° просторна квартира в азиатската част на Р?станбул. Не можех РґР° СЃРµ нарадвам. Р? веднага изпратих съобщение в чата на Сулейман: «Много РјРё липсваш». Р? заедно с това изпратих и своята локация. Струваше РјРё СЃРµ, че не бяхме СЃРµ виждали цяла вечност. Цял месец Р±СЏС… заета РґР° оглеждам за ново жилище. Р? ето че, когато за една вечер СЃРµ преместих РёВ СЃРµ настаних в новата СЃРё резиденция с басейн, аз с почувствах едновременно щастлива и самотна без Сулейман. Р?зведнъж долетя отговор от него: «Да дойда ли?В»

«Да», – РјСѓ отговорих. РЈСЃРїСЏС… РґРѕСЂРё РґР° сваря Р±РѕСЂС‰, за който Сулейман винаги РјРµ беше молил РґР° приготвя, но така досега и не беше опитал. РђР· просто пеех, танцувайки до печката. Чу СЃРµ звъненето на телефона: «Здравей, посрещни РјРµ до болницата на кръстовището след 15 минути, не знам накъде РґР° продължа РґР° карам. Ще те взема от там и ще РјРё покажеш пътя». «Добре», – Р±СЉСЂР·Рѕ СЃРµ приготвих и излязох РґР° посрещна Сулейман. РўРѕР·Рё РїСЉС‚ просто по тениска РёВ РґСЉРЅРєРё, наметнала якето на раменете СЃРё заради вятъра. Р’РёРґСЏС… неговия Р±СЏР» Мерцедес отдалече. РўРѕР№ стря. «Здравей!» – седнах в колата. РџСЂРё РІСЃСЏРєР° наша среща нещо СЃРµ свиваше вътре в мен и някакъв страх от загуба неочаквано СЃРµ прокрадваше. Не умеех тогава РґР° отпускам СЃРІРѕР±РѕРґРЅРѕ нашата любов. Пристигнахме до резиденцията и паркирахме. Качвайки СЃРµ на петия етаж и влизайки в апартамента, Сулайман както винаги огледа намръщено РёВ РїРѕРјРёСЂРёСЃР° всичко, РґСЂСЉРїРЅР° щората и удовлетворено РѕР±С…РѕРґРё с поглед гледката от прозореца. РђР· влязох след него, затворих врата и започнах РґР° приготвям турско кафе. Като РіРѕ разлях в чашки, СЃРµ доближих до дивана, където вече беше СЃРµ настанил Сулайман РёВ РјСѓ подадох кафето. «Какво Рµ това?» – подозрително попита Сулейман. «Турско кафе», – усмихнах СЃРµ аз. «Сулейман, искам РґР° СЃРё РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРјВ», – чувствах, че разговорът РЅСЏРјР° РґР° Рµ от лесните. «Какво искаш РґР° РјРё кажеш, Мария? Говори». В«Р?Р·РјРѕСЂРёС… СЃРµ от това, което СЃРµ случва между нас, РёВ РјРЅРѕРіРѕ РјРё Рµ болно, когато ти без никакви обяснения изчезваш неочаквано». Сулейман тежко РІСЉР·РґСЉС…РЅР°. «Бих искала РґР° знам какво означава всичко това?» – попитах аз. «Мога РґР° ти кажа само, че тази жена, която издържи тази РіРѕРґРёРЅР° с мен, ще Р±СЉРґРµ щедро възнаградена». «Ела с мен», – Сулейман отстави кафето на масата, хвана РјРµ за ръката СЃСЉСЃ своята голяма гореща СЂСЉРєР° РёВ РјРµ заведе в спалнята. «Кажи РјРё, че ти липсвах», – помоли РјРµ Сулейман. «Не си РјРё липсвал», – лукаво СЃРµ пошегувах аз. «Лъжкиня», – той РјРµ целуваше цялата, събличайки РјРµ бавно. «Кажи, че ти цялата СЃРё РјРѕСЏВ», – той беше неудържим.

«Ти сам го знаеш това» – сниснах дупето му.

«Нищо не знам за теб… Кажи ми, че цялата си моя». – «Цялата съм твоя», – подчиних му се аз. Сулейман страстно влезе в мен. Това приличаше на взрив на заспал вулкан. През този месец той наистина много ми липсваше, липсваха ми неговите горещи ръце, които така обичах, липсваха ми неговите докосвания, липсваше ми неговия топъл поглед. Той винаги говореше с мен, сякаш беше събрал цялата мъдрост на Земята. А аз нищо не разбирах. Щеше да ми бъде дадено да го разбера две години по-късно, но за това време щях да направя толкова, че дори на всички помощници, които щях да срещна, и бившите, щеше да им е тежко да разплетат всички тези преплитания на съдбите и кармическите уроци.



16 април 2016

«Моят х..й откачи по теб», – пристигна някъде отдалече съобщение.

«Ти в къщи ли си? Ще дойда при теб веднага от летището», – пристигна веднага след него второто съобщение.

«На среща с партньори в Пендике съм», – «но когато си мисля за теб, постоянно те желая, сладък мой», – му отговорих аз. Часът беше 21:00, и си помислих, че ако приключа срещата след половин час, то към 22:00 щях да успея да се върна вкъщи и да се приведа в добър вид за Сулейман.

«Прибирай се вкъщи, в 10 часа ще съм при теб», – без варианти, както обикновено.

РўРѕРІР° означава, че трябва РјРЅРѕРіРѕ Р±СЉСЂР·Рѕ РґР° СЃРµ сбогувам с партньорите и с ракета РґР° долетя до вкъщи в същата секунда. РџРѕРЅРµ веднъж РґР° РјРµ беше попитал за моите планове, за моя график, за моите приоритети или РїРѕРЅРµ за моите жизнени ценности. Радвах СЃРµ, че най-накрая СЃРµ РІСЉСЂРЅР°, РЅРёРµ не бяхме СЃРµ виждали цял месец. Но така някак безцеремонно РґР° СЃРµ разпорежда с моето време РёВ СЃВ РјРѕСЏ живот не ме устройваше отдавна, и днес щях РґР° сложа дебела точка в този «диалог», Сулейман. Р?сках РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂСЏ РёВ РґР° поставя условията на играта. РђВ РїСЂРё несъгласие от негова страна, просто щях РґР° РјСѓ кажа «тръгвай СЃРё завинаги РёВ РЅРёРєРѕРіР° не се връщай» и щях РґР° РјСѓ посоча вратата. РќРѕВ РІВ 10 часа вечерта аз като примерно момиченце седях такава красивичка с телефон РІВ СЂСЉРєР° РІСЉРІ фоайето на истанбулската РјРё квартира РёВ СЃРё мислих откъде РґР° започна разговора. Нещо вътре в мен РјРё подсказваше, че разговорът ще РёРјР° неочакван обрат. Позвъняване на вратата прекъсна моите размисли. Появите на Сулейман винаги СЃР° били неочаквани, и всеки РїСЉС‚ вътре в мен нещо замираше РёВ СЃРµ свиваше така, че не можех РґР° дишам… РџРѕ-нататък аз щях РґР° стана РїРѕ-смела и щях РґР° общувам с него РїРѕВ РґСЂСѓРі начин. Но днес весело РјСѓ отворих вратата. РўРѕР№ влезе стремително, както винаги подуши всичко наоколо: «Кафе»… Ароматът на турско кафе, което обожавах, СЃРµ стелеше по цялата РєСѓС…РЅСЏ. Сулейман Р±СЉСЂР·Рѕ влезе в банята. Дори не успях нищо РґР° кажа, като излезе, отвори хладилника РёВ СЃРё наля пълна чаша РІРѕРґР°. РўРѕР№ живееше СЃСЉСЃ скоростта на светлината така сякаш бягаше нанякъде РјРЅРѕРіРѕ Р±СЉСЂР·Рѕ, или от някой, от когото не можеше РґР° РёР·Р±СЏРіР°. РђР· РЅРёРєРѕРіР° не разбирах от кого Р±СЏРіР° и какво РіРѕ кара РґР° Р±СЏРіР° натам където така или иначе нямаше РЅРёРєРѕРіР° РґР° стигне, защото Рµ важно РґР° оставаш тук и сега в хармония СЃСЉСЃ самия себе СЃРё, в която той СЏРІРЅРѕ РЅРёРєРѕРіР° не е Р±РёР» и за която всеки РїСЉС‚ СЃРµ връщаше РїСЂРё мен, в моето сърце, където РіРѕ пазих РјРЅРѕРіРѕ внимателно. РўРѕР№ седна на дивана и включи телевизора, РќРўР’ СЃРїРѕСЂС‚, неговият любим отбор, футболен мач… Р? ето, че веселието РјРё малко спадна. «Ела РїСЂРё мен», – той РјРµ РїСЂРёРґСЉСЂРїР° РєСЉРј себе СЃРё на дивана РёВ РјРµ сложи РґР° седна до него. РђР· веднага започнах РґР° РіРѕ целувам, цял месец той РјРЅРѕРіРѕ РјРё липсваше и живеех като РІСЉСЂС…Сѓ вулкан, не му СЃРµ обаждах и не му писах. «Прелетях 8 хиляди километра РёВ РґРѕР№РґРѕС… от Р?ран», – той жадно РјРµ целуваше. Р?зведнъж СЂСЏР·РєРѕ стана и с един замах РјРµ съблече. РўРѕР№ винаги РјРµ събличаше гола цялата и веднага, не искаше РґР° чака нито секунда.

РџРѕРІРґРёРіРЅР° РјРµ за бедрата на ръцете СЃРё и както беше прав РјРµ наниза така, че за малко не умрях от оргазъм веднага. «Ти цялата СЃРё РјРѕСЏ, кажи РјРё, че СЃРё РјРѕСЏВ». «Ти знаеш това, Сулейман». В«Р?скам РґР° РіРѕ чуя от теб». «Да, аз СЃСЉРј твоя», – той РЅРёРєРѕРіР° не ми оставяше никакви варианти, освен само РґР° РіРѕ обичам. Забравях с него за всичко, какви изяснявания на отношенията, какви условия, какви разговори, той РЅРёРєРѕРіР° не искаше РґР° РіСѓР±Рё и минута за някакви разговори с мен… той винаги взимаше моята СЂСЉРєР° РёВ РјРё казваше: «Бъди заета с мен». Р? това означаваше само едно, че той имаше малко време РёВ РІСЃСЏРєР° минута искаше РґР° СЃРµ потапя целия в мен. С мен той забравяше за всичко и винаги СЃРµ връщаше РїСЂРё мен от всякъде, където РёВ РґР° беше… Както СЃРµ връщаха от далечни РїРѕС…РѕРґРё войните в предишни времена. РђР· винаги РіРѕ очаквах. «Направи РјРё твоя вълшебен масаж», – Сулейман сложи моите ръце на кръста СЃРё. РўРѕР№ обичаше РґР° РґР° РіРѕ докосвам с цялото СЃРё тяло. РўРѕРІР° не приличаше на обикновен класически масаж, а на жива тантра. РќРёРєРѕРіР° нищо РїРѕРґРѕР±РЅРѕ не бях изпитвала в живота СЃРё, с него аз Р±СЏС… самата себе СЃРё, и правих само това, което исках. А исках само едно: РґР° РіРѕ обичам. Струваше РјРё СЃРµ, че Р±СЏС… родена за това, за него, той беше за мен целия РјРё СЃРІСЏС‚. Р? сякаш преди него аз не бях живяла. Р? когато той СЃРµ появяваше, в моето сърце разцъфтяваше женствено цвете, цветето на моята безусловна Любов.

Р?зморен той най-накрая заспа по корем, а аз не го притеснявах, разглеждайки неговия широк силен РіСЂСЉР± и хоризонтално татуираните крила РІСЉСЂС…Сѓ целите РјСѓ рамена и малък вълк-Р±РѕР·РєСѓСЂС‚, татуиран на лявото РјСѓ рамо. Обичах РґР° РіРѕ галя. РџРѕРґ моите ласки той веднага СЃРµ отпускаше и заспиваше. РўРѕР№ СЃРµ СЃСЉР±СѓРґРё около 3 часа през нощта. Погледна часовника РёВ СЃРµ ужаси.. «Трябва РґР° тръгвам», – Сулейман скочи от леглото. Накъде ли тръгва така РєСЉСЃРЅРѕ? Помислих СЃРё аз. РќРёРєРѕРіР° не го питах за нищо, нищо за него не знаех, освен това, което виждах сама или това, което той между другото разказваше. В«Р?двам РїСЂРё теб вече 4 месеца, Мария», – както беше РіРѕР» РјРµ притисна РєСЉРј себе СЃРё. В«Р? искам винаги РґР° РјРµ чакаш РёВ РґР° СЃРµ грижиш за мен» – «затова и искам РґР° РјРё кажеш «да», – «На кой РІСЉРїСЂРѕСЃ трябва РґР° ти отговоря?» – недоумявах аз. В«Р?скаш ли РґР° СЃРµ преместиш РґР° живееш РїСЂРё мен, РєСѓРїРёС… апартамент недалече от теб, в Думанкая Тренд Резиденс. Съгласна ли си?В»

«Не».

«Не разбрах», – той се сепна докато обуваше чорапите си.

«Турция е консервативна страна, моята репутация тук ми е много скъпа, не искам да идваш при мен като на гости».

«Нима искаш да се омъжиш за мен? Така ли е?» – той замръзна въпросително с дънките в ръце.

«Не», – ярко се изчервих аз.

«Не те разбирам. Ти не отговори на въпроси ми», – той не беше свикнал да се предава.

«Два пъти ти отговорих вече, Сулейман», – за мен всичко беше като в мъгла.

«Не те разбрах», – той стоеше като смутено момче, – «Ти не ми отговори». Аз стоях мълчейки, завита в хавлия, и чаках, кога ще се облече и ще си тръгне. Повече не влизаше в моите планове да се срещам с него. Нещо се страхувах сама от себе си.

«Лъжкиня», – изведнъж РјРµ стресна Сулейман. РўРѕР№ мигновено метна панталона СЃРё, хвана РјРµ, СЂСЏР·РєРѕ РґСЂСЉРїРЅР° хавлията РјРё, РѕР±СЉСЂРЅР° РјРµ РёВ СЂСЏР·РєРѕ РїСЂРѕРЅРёРєРЅР° целия в мен. РўРѕР№ РјРµ любеше така ненаситно, че мислих, че ще полудея. Вътре вече всичко РјРµ болеше след месечно прекъсване. РўРѕР№ беше РјРЅРѕРіРѕ голям, 186В СЃРј. СЂСЉСЃС‚, теглото беше почти сто килограма. Сулейман винаги правеше това, което искаше. РўРѕР№ Р±СЉСЂР·Рѕ свърши в мен отзад, извади своето естество и прокара с пръстите на дясната СЃРё СЂСЉРєР° по цепката РјРё. «Ти цялата СЃРё РјРѕРєСЂР°. Р?скаш ли още?» – той мушна пръстите СЃРё вътре и започна РґР° РјРµ ласкае. Цялата РіРѕСЂСЏС… и не можех РґР° СЃРїСЂР°. Р?сках още и още… застанах на колене и започнах РґР° РіРѕ смуча. Р? не можех РґР° РјСѓ СЃРµ наситя. След това станах, завъртях РіРѕ РёВ РіРѕ сложих РґР° седне на леглото, след това СЃРµ качих РІСЉСЂС…Сѓ него и не можех РґР° СЃРµ СЃРїСЂР° отново. «Ти РјРµ изнасилваш», – простена доволен Сулейман. РђР· забавих темпото и започнах РґР° сядам РІСЉСЂС…Сѓ него така, че РґР° може РґР° СЃРµ вижда почти целия. РўРѕР№ обичаше РґР° гледа как аз сядам РІСЉСЂС…Сѓ него и той влиза в мен. РўРѕРІР° РіРѕ възбуждаше. Най-накрая аз удовлетворих своята похотлива натура.

Сулейман СЃРµ облече и вече РІВ РєРѕСЂРёРґРѕСЂР° РјРµ притисна РєСЉРј себе СЃРё. «Ти би ли могла РґР° живееш с човек, който Рµ убивал С…РѕСЂР°?» – неочаквано РјРµ попита той. «Това Рµ негов РёР·Р±РѕСЂ. РђР· РјРѕРіР° РґР° отговарям само за своите постъпки, – отговорих аз. «Добре. РўРІРѕСЏС‚ РјСЉР¶ ще Р±СЉРґРµ отговорен пред теб. Разбра ли РјРµ? РўРё напълно ще трябва РґР° промениш живота СЃРё, РґР° смениш фамилията и името СЃРё, ако искаш РґР° СЃРµ омъжиш за мен, Мария», – вече на прага РјРµ предупреди той. РђР· СЃРµ разсмях. «Защо СЃРµ смееш?» – попита Сулейман. РђР· мълчах. «Върви», – целунах РіРѕ за довиждане. РўРѕРІР° беше доста болезнено, исках повече РЅРёРєРѕРіР° РґР° не го виждам. Р? като затворих вратата, легнах сладко РґР° СЃРїСЏ. Винаги СЃСЉРј заспивала след като Сулейман СЃРё замине.



Сутринта се събудих с мисълта повече никога да не се срещам със Сулейман и си забраних да мисля за него. Единственото, за което помолих Бог, беше ако ми изпрати неочаквана непланирана среща с него, то тогава това щеше да бъде знак и чисто божие провидение.

През деня РґРѕР№РґРµ РґР° РјРµ вземе един приятел РёВ РЅРёРµ тръгнахме за среща РІВ РѕРіСЂРѕРјРЅРёСЏ търговски РјРѕР» в Пендик. Вътре в себе СЃРё чувствах, че назрява нещо неочаквано, и не знаех какво Рµ именно. РќРёРµ паркирахме колата, излязохме и докато минавахме покрай стъклените стени на кафе Digermen, РєСЉРј РІС…РѕРґР° в мола, изведнъж РІРёРґСЏС… на една от масите до прозореца седящия Сулейман РґР° РїРёРµ турски чай. Сърцето РјРё падна в петите. Помолих РјРѕСЏ приятел РґР° СЃРµ качи РіРѕСЂРµ сам и там РґР° РјРµ изчака малко. РўРѕР№ РїРѕРєРѕСЂРЅРѕ тръгна РєСЉРј РІС…РѕРґР°, аз като стрела СЃРµ насочих РєСЉРј кафето. Сама не знаех какво правя, някаква неведома сила РјРµ носеше РєСЉРј Сулейман, който нищо не подозираше, защото седеше СЃВ РіСЂСЉР± РєСЉРј РІС…РѕРґР° и не виждаше влизащите. Влязох, серцето РјРё биеше РІСЃРµ РїРѕ-често и беше готово РґР° изскочи навън. Приближих СЃРµ РєСЉРј масата на Сулейман и безцеремонно сложих чантичката СЃРё на столчето пред него. Сулейман РІРґРёРіРЅР° очи и замалко не се задави с чая. «Ти не помисли ли, че може РґР° чакам РЅСЏРєРѕРіРѕ тук, Мария?» – без РґР° РјРµ поздрави, СЃРµ РѕР±СЉСЂРЅР° РєСЉРј мен. В«Р?звинявай», – взех чантичката СЃРё от стола РёВ СЃРµ каних РґР° СЃРё тръгна. «Сядай», – повелително изкомандва Сулейман. Виждаше СЃРµ, че РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ даде толкова лесно. Р? аз на него също. Седнах на стола срещу него. «Здравей». «Здравей, как РјРµ намери?В»

В«Р?мам среща с партньори в този търговски център на горния етаж, РґРѕР№РґРѕС… с един РјРѕР№ приятел, те вече РјРµ очакват РіРѕСЂРµ, но на входа през стъклото те РІРёРґСЏС…, и реших РґР° СЃРµ отбия РґР° ти СЃРµ обадя, Сулейман», – хитро РјСѓ подмигнах аз. РўРѕР№ РјРё СЃРµ СѓСЃРјРёС…РЅР° РёР·-РїРѕРґ СЃРІРѕСЏ рижав мустак. Започнах РґР° СЃРµ смея. «Какво искаш? Донесете още един чай и меню», – подхвърли той РєСЉРј дотичалия сервитьор. Светът винаги СЃРµ въртеше около него. «Знаеш ли, че когато те виждам, то полудявам и сама не знам какво РіРѕРІРѕСЂСЏ и какво правя. Р?звинявай, ако обичаш, че така безцеремонно седнах РїСЂРё теб. Р?Р·РІРёРЅРё РјРµ, Сулейман, аз СЃСЉРј просто една глупачка…», – разсмях СЃРµ аз. „Добре, приема се“, – весело РјРё РїРѕРґРјРёРіРЅР° Сулейман. РўРѕР№ отново стана самият себе СЃРё, и аз започнахда СЃРµ отпускам по малко. „Знаеш ли, аз СЃРё счупих крака, когато вчера играх футбол. Докторът РёСЃРєР° РґР° РјРё сложи гипс“, – Сулейман без РґР° откъсва поглед РјРµ гледаше. РђР· СЃРµ засмях. В« Защо СЃРµ смееш?В» «Защото ти РЅРёРєРѕРіР° РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ съгласиш РґР° С…РѕРґРёС€ РІВ РіРёРїСЃ, ти РЅСЏРјР° РґР° издържиш нито ден в къщи», – отговорих аз. «Да, ти знаеш», – Сулейман тежко РІСЉР·РґСЉС…РЅР°. Виждаше СЃРµ, че РіРѕ измъчва силна болка в крака. Телефонът зазвъня. «Здравей, Али. Благодаря, РґРѕР±СЂРµ. Вчера СЃРё счупих крака. Докторът РёСЃРєР° РґР° РјРё сложи РіРёРїСЃВ». Разбирах, че кракът силно РіРѕ безпокоеше и костите могат РґР° зарастнат неправилно, ако Сулейман не последва съвета на доктора, но нямаше СЃРјРёСЃСЉР» РґР° СЃРїРѕСЂСЏ с него, когато той вече беше решил, затова просто мълчах. «Какво ще поръчаш?» – РјРµ попита той отново. «Нещо сладко, имам нужда РґР° премахна стреса», – усмихнах СЃРµ аз и започнах РґР° СЃРё тананикам заедно с песента от радиото в кафето. Сулейман широко СЃРµ СѓСЃРјРёС…РЅР°, винаги РіРѕ забавляваше това, че с него СЃРµ държах непринудено. «Донесете Магнолия, ще ти хареса, това Рµ най-РґРѕР±СЂРёСЏС‚ десерт тук». Сервитьорът мигновено сложи пред мен купичка с млечно-кремов десерт. Дълбоко потопих в него цялата лъжица и загребах от дъното половината. Сулейман просто СЃРµ разсмя, а аз продължих РґР° пея. По душата РјРё сякаш драскаха котешки нокти. Чувствах, че тук приключва някаква история, «Да запазя ли за твоите партньори съседната маса тук, Мария?» – Сулейман с поглед показа на сервитьора РґР° запази масата, а той веднага сложи табелка «Запазено». «Всъщност срещата РЅРё Рµ РіРѕСЂРµ, всички вече РјРµ чакат там, така че аз ще СЃРµ кача РїСЂРё тях», – разбирах, че Сулейман СЃРµ опитва РґР° РјРµ контролира РёВ РёСЃРєР° РґР° разбере СЃВ РєРѕРіРѕ РґРѕР№РґРѕС… тук. «Знаеш ли защо досега още не съм СЃРµ оженил?» – изведнъж РјРµ попита Сулейман. РђР· замръзнах с лъжица от десерта в устата. «Веднъж ти РјРё написа, че Р±Рё СЃРё тръгнала РґРѕСЂРё и от твоя РјСЉР¶, защото СЃСЉРј РґРѕР±СЉСЂ любовник. Р? ето затова, аз не искам РґР° СЃРё тръгнеш от мен заради РЅСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРіВ». РђР· съвсем смътно тогава разбрах смисъла на неговите РґСѓРјРё. Толкова неочевидна беше за мен логиката на Сулейман. Но той РЅРёРєРѕРіР° не хвърляше излишни РґСѓРјРё на вятъра и винаги Рµ Р±РёР» точен РјРЅРѕРіРѕ РјСЉРґСЉСЂ.

Неочаквано за мен в ресторантчето влезе леко пълничка мюсюлманка на средна възраст, цялата в черно, покрита с хиджаб. РЎСЉСЃ появата и целият СЃРІСЏС‚ СЃРµ завъртя около нея, макар че тя беше СЃРєСЂРѕРјРЅР° и незабележима. Сулейман подскочи от масата РёВ РІР·Рµ веднага всички пакети с покупките от тази жена, подаде РіРё Р±СЉСЂР·Рѕ на сервитьора. Не виждах лицето на жената, защото тя седна сама СЃВ РіСЂСЉР± РєСЉРј мен на съседната маса. А Сулейман СЃРµ РІСЉСЂРЅР° РїСЂРё мен. «Кога мислиш РґР° отидеш на срещата?» – заинтересува СЃРµ Сулейман. Не бях подготвена така безцеремонно РґР° РјРµ отпращат. Освен това, от момента на появяването на тази мюсулманка в кафето целият СЃРІСЏС‚ СЃРµ преобърна за мен, аз потънах в някаква мъгла и не разбирах какво СЃРµ случва наоколо. Разбрах само, че започнаха РґР° СЃРµ събират някакви СЂРѕРґРЅРёРЅРё на Сюлейман, а да РјРµ запознава с тях засега не му влизаше в плановете. Две РіРѕРґРёРЅРё РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ ще узная, че това всъщост не бяха неговите СЂРѕРґРЅРёРЅРё, а роднините на негвата жена, за чеито съществуване РЅРёРєРѕРіР° нямаше РґР° науча, ако не бях завела пет дела срещу Сулейман. Но това ще СЃРµ случи РґРІРµ РіРѕРґРёРЅРё РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ. А сега просто станах от масата. «Много благодаря за десерта, Сулейман. Радвам СЃРµ, че те РІРёРґСЏС…В», – благодарих на Сулейман, и едва не се разревах, че не мога РґРѕСЂРё РґР° РіРѕ целуна или РґР° РіРѕ прегърна за сбогом. РўРѕР№ РјРё РєРёРјРЅР°. РђР· СЃРµ качих с ескалатора нагоре, където РјРµ чакаха приятелите. «Какво става с теб, Мария?» – заинтересува СЃРµ Омер. «Не мога и не искам СЃВ РЅРёРєРѕР№ РґР° СЃРµ срещам сега, Омер, нека РґР° отидем просто на кино», – краката РјРё Р±СЏС…Р° като от памук, исках РґР° седна РЅСЏРєСЉРґРµ на спокойно място, където РЅСЏРјР° РЅРёРєРѕР№, за да разбера какво СЃРµ случва в края на краищата с мен. РљСѓРїРёС…РјРµ СЃРё билети за най-близката прожекция, която започваше след РґРІРµ минути и седнахме по средата на последния ред на меко диванче. Омер, разбира СЃРµ, разбираше, че никакъв филм нямам намерение РґР° гледам. «Какво става с теб?» – Омер РјРё зададе отново същия РІСЉРїСЂРѕСЃ. РђР· просто плаках, сълзите на едри капки СЃРµ стичаха от моите очи, аз не виждах нищо около себе СЃРё. Сакаш някаква пелена РјРµ Рµ обвила, и сълзите РґРѕР№РґРѕС…Р° просто като пречистване от всичко това, което СЃРµ беше случило с мен РїРѕ-рано. «Омер, искам РґР° приема ислям», – прошепнах аз. Омер опули очи. «Разбираш ли, че това Рµ сериозно решение, Мария?В» «Да, аз искам РґР° приема ислям днес. Р?ма ли наблизо джамия?В» «Добре, ще те закарам в една специална джамия в Тузла. Р?маш ли РєСЉСЂРїР°? РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРё покриеш главата», – настоятелно РјРё препоръча Омер. «Да, разбира се», – свалих от шията шалчето СЃРё РёВ РіРѕ сложих на главата. «Не така, влез в дамската стая РёВ СЏ завържи така, както СЏ РЅРѕСЃСЏС‚ моята сестра, нали РїРѕРјРЅРёС€?В». «Да, добре». РќРёРµ излязохме от киносалона почти по средата на филма. По пътя СЃРµ отбихме РґР° завържа кърпата на главата СЃРё РёВ РґР° облека жилетка с дълъг ръкав РІСЉСЂС…Сѓ тениската, като СЏ закопчах с всичките копчета РґРѕВ РіРѕСЂРµ. РќРёРµ слязохме надолу, аз чувствах, че Сулейман гледа след мен през прозореца, защото с крайчеца на окото РІРёРґСЏС…, че той седи на същата масичка, където РіРѕ оставих. Знаех, че РіРѕ изпълва любопитство от видяното: РїСЉСЂРІРѕ от моя спътник, второ, че СЃСЉРј излязла от търговския център покрита. Р’СЉСЂРІСЏС… без РґР° СЃРµ обръщам. Седнахме в колата с Омер и заминахме РєСЉРј Тузла. Тузла Рµ малък спокоен район в покрайнините на Р?станбул. РќРёРµ пристигнахме до старинната джамия Evliya Celebi Cami. Вътре нямаше РЅРёРєРѕР№. Омер РјРµ заведе в отделението за жени РёВ РјРµ научи как правилно РґР° СЃРµ моля. Докато СЃРµ молих, той записа за мен в тетрадката пет РѕСЃРЅРѕРІРЅРё абзаца от Корана и основните молитви за всекидневно помазване. РќРёРµ излязохме. «Да тръгваме, ще те запозная с моето семейство. РўСЂСЏР±РІР° моите сестри РґР° те научат как правилно РґР° завързваш РёВ РЅРѕСЃРёС€ хиджаб», – той отвори вратата на колата РёВ РјРµ сложи на предната седалка. В мен СЃРµ настани едно такова умиротворение и спокойствие след посещението на джамията. Разбрах, че започва РЅРѕРІ важен етап РІВ РјРѕСЏ живот. Но аз РґРѕСЂРё не осъзнавах колко в началото СЃСЉРј на пътя, за който РјРё говореше наскоро Сулейман.

Р?зложба «Едно сърце за две страни»

Фотографиите започнаха РґР° СЃРµ събират от само себе СЃРё. В колекцията вече Р±СЏС…Р° 35. По това време, когато пристигнах в нашето СЂСѓСЃРєРѕ училище РІВ Р?станбул и помолих директора РґР° направи изложба от картини и фотографии «Едно сърце за две страни» на базата на руското училище почти РіРѕРґРёРЅР° след падането на самолета, през октомври 2016В РіРѕРґРёРЅР°, 9 картин от нашата колекция на Фонда РІСЃРµ пак пристигнаха РІВ Р?станбул заедно с очарователната Алефтина, СЂСѓСЃРєР° художничка от Санкт-Петербург, която ръководеше факултета за национална художествена култура в Държавната полярна академия, переименувана сега като Р СѓСЃРєРё Държавен хидрометеорологичен университет. РўРѕРІР° название трудно и аз РґРѕСЂРё изговарях…

След пристигането в летището Алефтина ми предаде в ръцете всички папки на Фонда и даде на нашия шофьор количката с картините. «Виждаш ли как исках да дойда при теб?! Знам, че много ме чакаше!» – този звучен глас можеше да бъде чут навсякъде и нямаше как да не бъде познат – силен, пропит с жизнена сила глас на жена-взрив, бомба, такава жена, която кара целия факултет да работи от сутрин до вечер.



…………………………………………………………………………………….

Настъпи юли 2017В РіРѕРґРёРЅР°. Пътувах една сутрин по задачи в Културния център на Анталия, после в градската библиотека, където планирахме РґР° открием отделение за книги на руски език СЃСЉСЃ съдействието на нашия Фонд. Неочаквано зазвъня телефона. «Сулейман». Учудих СЃРµ, но вдигнах слушалката. «Какво искаш, Мария?» – той РјРё говореше така, сакаш СЃРµ Р±СЏС…РјРµ разделили вчера. Не бяхме СЃРµ виждали СЃСЉСЃ Сулейман девет месеца. В«Р?скам теб, ти знаеш. Силно РјРё липсваш», – честно СЃРё признах аз. «Добре. Вероятно утре рано сутрин или днес вечерта ще излетя за Баку. РђРєРѕ не замина, ще ти СЃРµ обадя днес и ще СЃРµ срещнем днес вечерта». «Добре, РґРѕРіРѕРІРѕСЂРёС…РјРµ се», – затворих телефона и подскочих от радост. Толкова радостна не помня РґР° СЃСЉРј била СЃРєРѕСЂРѕ освен като отидох РїСЂРё Сулейман в Сараево и неговия чичо РјРµ возеше покрай търговския център, разказвайки СЃВ РіРѕСЂРґРѕСЃС‚ какво означава за тях в семейството Сулейман, колко Рµ готин и как всички РіРѕ обичат. Тогава усмивката РјРё беше до ушите и аз Р±СЏС… на седмото небе от щастие, предусещайки радостта от дългоочакваната среща.

Така беше и сега, след дългата раздяла, гласът на Сулейман ми се струваше толкова роден и близък, че бях готова да обгърна целия свят със своята огромна любов, която струеше от мен и никак не беше готова да се събира цялата в сърцето ми….

Вечерта и на следващия ден Сулейман не ми СЃРµ обади. Но аз не унивах, знаех колко беше зает, особено през летния сезон. Заминах по работа РІВ Р?станбул. Р’В Р?станбул, както СЃРµ очакваше получих СЃРјСЃ «Къде СЃРё?В» «Аз СЃСЉРј РІВ Р?станбул». «Когато СЃРµ върнеш, напиши РјРёВ». «Добре, ще СЃРµ РІСЉСЂРЅР° след РґРІР° РґРЅРёВ».

След като СЃРµ върнах от Р?станбул в Анталия още от летището изпратих локацията СЃРё през вайбър на Сулейман. «Ти в Анталия ли СЃРё?В» «Да, току що кацнах». «Ела РїСЂРё мен тази вечер РІВ 21:00В». «Къде?В» «В Зигара». «А как ще вляза там?В» «Ще кажа на охраната РґР° те пуснат». «Добре», – отговорих аз, но нещо РјРё подсказа, че постъпвам неправилно и изобщо не трябва РґР° С…РѕРґСЏ там. Но още вечерта красива такава с пола РґРѕВ РїРѕРґР° стоях РґРѕВ РІС…РѕРґР° в неговия хотел, като хипнотизирана. На охраната казах своето РёРјРµ, охранителката нещо Р±СЉСЂР·Рѕ попита РЅСЏРєРѕРіРѕ по телефона: «Г-РЅ Сулейман Р’Рё очаква», – отговори РјРё тя приветливо. Доближих СЃРµ до рецепцията, подадох своята ID карта на мениджъра, и докато тя правеше РєРѕРїРёРµ, влезе Сулейман, с тен и по шорти и тениска. РўРѕР№ директно СЃРµ насочи РєСЉРј мен.. Както винаги той не искаше РґР° РіСѓР±Рё нито минута. «Здравей, какво чакаш?В». «Здравей. Там правят РєРѕРїРёРµ на моите документи. РџСЂРё вас Рµ строго», – усмихнах СЃРµ аз. РўРѕР№ Р±СЉСЂР·Рѕ влезе зад рецепцията РґР° вземе моята карта, но мениджърът вече РјРё СЏ РІСЉСЂРЅР°. Р? Сулейман Р±СЉСЂР·Рѕ С…СѓРєРЅР° след мен. «Ела с мен». «Къде?В» «При мен в стаята», – каза Сулейман. РђР· СЃРµ учудих. Такъв обрат на събитията не очаквах. Отдавна Рµ Р±СЏС…РјРµ СЃРµ виждали. Р?В РІРёРґРёРјРѕ, той беше решил РґР° РјРё покаже накуп цялата прелест на своето битие, без РґР° СЃРєСЂРёРІР° нищо от мен. Неговите вещи Р±СЏС…Р° разхвърляни по цялата стая: тениски, шорти, чорапи… Огледах с поглед наоколо – нямаше място, където РґР° РјРѕРіР° РґР° седна. Сулейман седна на леглото, като РјРµ покани РґР° седна до него. Но аз целомъдрено останах права близо РґРѕВ РёР·С…РѕРґР°. «Кажи РјРё, Мария, как може жената, която РјРµ обича, как изобщо може жена-мюсулманка РґР° изпраща в чата голи СЃРЅРёРјРєРё на един РјСЉР¶ на друг РјСЉР¶?!? РќСЏРјР° значение, че той Рµ негов брат! Отговаряй!В» Учудих СЃРµ, защото това СЃРµ случи преди почти РіРѕРґРёРЅР°, на миналия празник Курбан Байрам, когато РїРѕ-малкия брат на Сулейман, пристигайки РїСЂРё него на гости от Германия РґР° СЃРё отпочине в Анталия, РјРё изпрати съобщение в месенджъра на фейсбук. Р?скаше РґР° СЃРµ запознае с мен като РјРµ покани РґР° РґРѕР№РґР° РїСЂРё него в хотела за почивните РґРЅРё от Р?станбул в Анталия като РјРµ уверяваше, че на него всичко РјСѓ Рµ позволено, защото РїРѕ-големият РјСѓ брат Рµ Генерален директор. Тогава Хасан не знаеше, РєРѕСЏ СЃСЉРј. РўРѕР№ изобщо нищо не знаеше. РўРѕР№ просто искаше РґР° задоволи своето мъжко самолюбие като РјРё изпрати в чата СЃРІРѕСЏ немски телефонен номер, и очакваше РјРѕСЏ номер. После РјРµ добави РІСЉРІ вайбър, а след това РјРё изпрати своите СЃРЅРёРјРєРё СЃСЉСЃ слънчев загар от Зигара и красотата на своето мъжко естество, като РјРµ покани РґР° СЃРµ присъединя РєСЉРј него. РђР· Р±СЏС… в шок. Р? разбира СЃРµ веднага изпратих тези СЃРЅРёРјРєРё на неговия РїРѕ-голям брат, Сулейман, СЃВ РїРѕРґРїРёСЃ: «Не знам РїСЂРё РєРѕРіРѕ сега РґР° РґРѕР№РґР°. Р? двамата братя РјРµ канят РґР° РґРѕР№РґР° в Зигара». Сулейман тогава Р±СЉСЂР·Рѕ изскочил от кафето, откъдето СЃРё пишеше с мен онлайн, и направил една Р±СЉСЂР·Р° разборка СЃВ РїРѕ-малкия СЃРё брат, който СѓР¶ СЃРµ канел вече РґР° РёРґРІР° РґР° РјРµ посреща на летището в Анталия. Тогава те доста сериозно СЃРµ скарали заради мен, може Р±Рё и щяха РґР° СЃРµ сбият… Не знаех как Рµ завършила тази история между тях. РќРѕВ СЏРІРЅРѕ СЃВ РїСЂРёРјРёСЂРёРµ, след като РјРёРЅР° толкова време. Но сега, стоейки пред Сулейман РїСЂРё него «на гости», СЃРµ учудих, че той СЃРё СЃРїРѕРјРЅРё онази история с едногодишна давност …. РђР· потънах в размисъл «Отговори РјРё!» – гласът РјСѓ сякаш беше РЅСЏРєСЉРґРµ надалече. «Сега именно за това ли искаш РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёС€ с мен, Сулейман?» – попитах РіРѕ аз. «Не знам, твоят брат сам РјРµ намери РІСЉРІ фейсбук РёВ РїСЉСЂРІРё РјРё написа. Останалото РіРѕ знаеш вече». «Не ме лъжи!» – Сулейман негодуваше, той не мислеше, че нещата ще станат толкова сериозни. Но тогава той още не знаеше, а и аз също, РєСЉРґРµ ще РЅРё доведе това в бъдеще. «Нося ти каталог на нашата изложба „Едно сърце за две страни“. Отивам РґР° РёР·РїРёСЏ едно турски кафе. Надявам СЃРµ то Рµ РІСЃРµ така РІРєСѓСЃРЅРѕ както и преди, а ти в това време разгледай нашия каталог. А след това ще СЃРµ срещнем, ако искаш,В». Сулейман СЃРµ учуди на такъв развой на събитията. Р? докато още нищо не беше СѓСЃРїСЏР» РґР° предприеме РјСѓ оставих каталога от нашата чудесна изложба на масата, и излязох. Насочих СЃРµ РєСЉРј любимия бар до морето, където правеха най-вкусното турско кафе. Топла августовска вечер, приятна РјСѓР·РёРєР° от бара, поръчах СЃРё турско кафе. Сервитьорът с бяла колосана СЂРёР·Р° Р±СЉСЂР·Рѕ РјРё донесе кафе с лукум и прохладна РІРѕРґР°. РђР· СЃРµ наслаждавах. Мислех СЃРё, че всичко трябваше РґР° стане по съвсем РґСЂСѓРі начин. РђР· изобщо не си представях така нашата СЃСЉСЃ Сулейман среща след дългата раздяла. «Къде СЃРё? Чакам те, побързай», – долетя изведнъж съобщение от Сулейман РІСЉРІ Вайбъра. «Пия кафе, то РІСЃРµ още Рµ така РІРєСѓСЃРЅРѕ РїСЂРё вас», – отговорих аз. «Добре, това ти Рµ подарък за рождения ден. Допивай СЃРё кафето и идвай РїРѕ-Р±СЉСЂР·РѕВ». «Моят рожден ден Рµ след седмица, Сулейман. Разгледа ли каталога?» – отговорих аз. «Не. Ела РґР° РјРё РіРѕ прочетеш на глас». Допих СЃРё кафето РёВ СЃРµ качих. Не ми СЃРµ искаше РґР° СЃРµ връщам РїСЂРё него, РЅРѕВ СЃРµ отбих вежливо РґР° СЃРµ сбогувам. Сулейман предвидливо РјРµ обиколи от към РіСЉСЂР±Р° и заключи вратата. На мен това изобщо не ми хареса, защото не влизаше в моите планове РґР° оставам повече тук. Но той вече беше СЃРµ доближил плътно до мен РёВ РјРµ РїРѕРјРёСЂРёСЃР° отзад от главата до петите, убеждавайки СЃРµ, че ароматът Рµ РІСЃРµ още РјРѕР№ и аз СЃСЉРј същата, обичаща него, дошла РїСЂРё него тази вечер. РўРѕР№ РјРµ прегърна РІВ РіСЂСЉР± през талията, и започна РґР° целува шията РјРё, сваляйки блузката РјРё. РђР· СЃРµ съпротивлявах. «Какво правиш? РџСѓСЃРЅРё ме». «Недей РґР° РјРµ лъжеш повече РЅРёРєРѕРіР°. Защо РґРѕР№РґРµ РїСЂРё мен? Какво искаш от мен» – той изведнъж Р±СЉСЂР·Рѕ РІРґРёРіРЅР° полата РјРё и прекара пръсти през слабините РјРё. «Виж, ти цялата СЃРё РјРѕРєСЂР° като водопад», – той СЃРµ РїРѕРґСЃРјРёС…РЅР°. За един РјРёРі СЃРµ оказах на леглото, където вече Р±СЏС… гола. Сулейман СЂСЏР·РєРѕ разтвори краката РјРё и влезе в мен. «Кажи РјРё, че ти липсвах», – неговият тон не предполагаше съпротивление. «Да». «Кажи РјРё, че ти липсвах», – настояваше той. «Да, ти РјРё липсваше. РњРЅРѕРіРѕВ», – не можех РґР° РіРѕ лъжа. Доволен той започна РґР° РјРµ целува още РїРѕ-неистово, и това продължаваше в близките няколко часа. Вече беше съвсем РєСЉСЃРЅРѕ. Сулейман, както и преди, сложи моите ръце на кръста СЃРё. «Направи РјРё твоя вълшебен масаж». РђР· РјСѓ СЃРµ подчиних. РўРѕР№ блаженстваше. РўРѕР№ винаги обичаше как СЃРµ докосвах до него. Моите топли длани докосваха неговите татуировки на гърба РјСѓ, обичах РґР° галя крилете РјСѓ, които Р±СЏС…Р° СЃРµ разтворили върфу целите РјСѓ широки рамена.. «Вече Рµ РєСЉСЃРЅРѕ, трябва РґР° тръгвам», – изведнъж СЃРµ сетих аз. Сулейман СЃРµ учуди. «Ще ти дам един шофьор, ще РјСѓ кажеш адреса СЃРё. РљСЉРґРµ живееш сега в Анталия? РўРѕР№ ще те закара направо вкъщи». «Добре». «Трябва РґР° тръгвам, защото имам работа». «Така РєСЉСЃРЅРѕ?» – учудих СЃРµ аз. «Да». Бързо СЃРµ облякох, докато той СЃРµ обаждаше на своя шофьор. Сулейман РјРµ целуна, плясна РјРµ по дупето както винаги, и аз заминах. Вкъщи веднага заспах. След седмица той отнова РјРµ РёР·РІРёРєР° РїСЂРё себе СЃРё, всичко СЃРµ повтори. Съвсем СЃРєРѕСЂРѕ СЃРµ преместих РїРѕ-близо до Сулейман, в малка лятна къщичка с портокалова градина в Белдиби до морето. Мислих СЃРё тогава, че ше направя ремонт РёВ СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ ще презимувам там. Сулейман беше против това. Когато РґРѕР№РґРµ на гости през РїСЉСЂРІРёСЏ ден на Курбан Байрам, то от прага още започна РґР° протестира «Ти РЅСЏРєРѕРіР° била ли СЃРё тук през зимата? РўС‹ представяш ли СЃРё какво СЃРµ случва тук, Мария?В» «Не. Но мисля, че тук Рµ РјРЅРѕРіРѕ СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ и хубаво, нито туристи, нито РЅСЏРєРѕР№, който Р±Рё РјРѕРіСЉР» РґР° РјРµ безпокои». «Не знам, желая ти успех». Р? той замина както винаги по работа.

РќРёРµ СЃРµ срещахме още няколко пъти в същия формат, секс без обвързване. Знаех, че трябва РґР° сложа край на всичко това, подобен формат на отношенията не ме устройваха отдавна. За пореден РїСЉС‚ предполагах, че както обикновено идвам РїСЂРё Сулейман за последен РїСЉС‚ РґР° РёР·СЏСЃРЅРёРј отношенията. Но обясненията не се получаваха. Тази вечер Сулейман СЃРµ почувства зле, след нашия активен секс той започна за повръща силно, заседна в тоалетната за 20 минути. Като излезе от там той РјРё каза: «Много лошо СЃРµ чувствам, всичкото Рµ заради камъните в бъбреците». Учудих СЃРµ, РґРѕСЂРё и не можех РґР° СЃРё помисля, четой изобщо може РґР° РёРјР° някакви проблеми СЃСЉСЃ здравето. Р? заподозрях някаква намеса отвън, прекалено подозрително СЃРµ развиваха нашите отношения, през цялото време с някакви невероятни препятствия. «Отдавна ли имаш този проблем?» – поинтересувах СЃРµ аз. «От три-четири месеца», – отговори той, СЃРІРёР» очи. «В Турция РёРјР° силна медицина. РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРё направш операция с лазер РІВ Р?станбул. Ще ти раздробят камъните и още същия ден ще те пуснат вкъщи. След това песъчинките лесно ще излязат заедно с урината». «Знам», – Сулейман СЃРµ намръщи. Онази вечер СЃРё тръгнах от него РјРЅРѕРіРѕ РєСЉСЃРЅРѕ с такси.

На следващия ден исках РґР° РјСѓ СЃРµ обадя РёВ РґР° СЃРµ поинтересувам, как Рµ неговото самочувствие, но телефонът на Сулейман мълчеше. Разбрах, че Рµ заминал за Р?станбул. Р? няколко седмици РіРѕ нямаше. Настъпи октомври. Сезонът свърши, туристите СЃРё заминаха, хотелът затвори за зимния период до следващата РіРѕРґРёРЅР°. Два дена преди неговия рожден ден, той РјРµ помоли РґР° отида РїСЂРё него, но аз Р±СЏС… заета и не успях РґР° СЃРµ РІРёРґСЏ СЃСЉСЃ Сулейман. РўРѕР№ СЃРµ СЏРґРѕСЃР° както винаги, когато не се подчинявам. Не го и поздравих за рождения РјСѓ ден. Сулейман винаги РјРё казваше: «Аз не празнувам никави празници, нито рожденни РґРЅРё, и ти РіРѕ знаеш това, Мария. Само главните мюсулмански празници, Рамазан и Курбан Байрам».

РўРѕР№ замина за студената Р СѓСЃРёСЏ. След няколко седмици СЃРµ РІСЉСЂРЅР° и веднага РїРѕРёСЃРєР° РґР° СЃРµ РІРёРґРё с мен. Р? аз отидох, както винаги, наивно предполагайки, че всичко това Рµ за последен РїСЉС‚ и повече РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ РїРѕСЏРІСЏ РїСЂРё него като нощна гостенка. РўРѕР·Рё РїСЉС‚ РґРѕР±СЂРµ СЃРµ подготвих, написах на Сулейман дълго РїРёСЃРјРѕ, в което изложих всичко за което исках отдавна РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂСЏ с него. А също така написах, че това Рµ моето последно идване и че РіРѕ моля повече РґР° не ме безпокои. РќРёРєРѕРіР° не можехме РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј с него за най-съкровеното, за същността на моето битие. Затова писмото беше единственитя вариант на моето с него смислено общуване, както РјРё СЃРµ стори тогава. РђР· грешах РІВ РјРЅРѕРіРѕ неща. Тогава просто не можех РґР° виждам и чувствам така, както него. РџРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ щяха РґР° РјРё СЃРµ открият до голяма степен РјРѕРё РїСЂРёСЂРѕРґРЅРё способности, РґР° СЃРµ засили ясновидението и яснознанието.

Р? още щеше РґР° РјРё СЃРµ разкрие това, което усеща човек, който дълго време Рµ Р±РёР» зависим от силни наркотици, и затова не може РґР° СЃРµ държи адекватно по отношение на околните, и затова може РґР° РёР·Р±СѓС…РЅРµ срещу тях РІСЉРІ всеки един момент.



Понякога ние спираме там, където трябва да продължим напред своя път. Там, където свършват силите, с молитва се отваря второ дишане, с вяра се изцелява умората и номощността, със силата на духа се закалява издържливостта, там, където е повратният нулев километър, трябва да се направи дълбоко вдишване, да се задържи дишането и да продължим да се движим, следвайки пътя на своето сърце.

Кой ти дава сили по пътя? Кой изпълва с чист въздух твоите клетки? Кой с песента на живота отваря пред теб всички порти и възможности?

Бог.

Силата Му е безгранична, Той винаги прощава и приема всеки, който дойде при Него с ай-дълбоко покаяние…

Аз бях силна в своите молитви.

В една от вечерите на 2016 година пътувах по планинския път към Сулейман. Таксиметровият шофьор ме попита «откъде съм» и се поинтересува, какво ме е довело тук. Аз му отговорих, кой беше това. Шофьорът се подсмихна… Запали цигара и по пътя започна своя разказ. Веждите ми се надигнаха от учудване: той познаваше Сулейман и цялото му семейство. Сякаш Бог ме качи в тази кола, или изпрати именно него тази вечер…

«Познаваш ли Айше ханъм?» – попита шофьорът.

«Не, не я познавам».

«Това е жена му, с нейното семейство той се беше скарал шумно и бурно и си тръгна, но тази година, но тази година отново се сдобри с тях и отново се върна в хотела». Аз мълчах.

«Тежка е нейната съдба, плати такива пари за най-страшния мюсулманките грях…».

Аз се учудих, ням въпрос застина на лицето ми.

«Да», – не спираше шофьорът, – «познавам, нейна стара приятелка, сериозна такава магиня, която направи на Сулейман черна магия преди няколко години, само за да може през май да се разведе със своята жена – българката Галина, с която е живял 10 години, и да се ожени за Айше ханъм през октомври 2014, и да се роди дъщеря им».

Продължавах да мълча. Тази история изобщо не ми се побираше в главата. Откъде можеше таксиметровият шофьор да знае цялата тази история? За мен поне тома беше странно.

«Да, а ти не знаеше ли? Р? отиваш РїСЂРё него? Р’РёР¶ колко Рµ нещастен. Мъжът живее толкова месеци сам в хотела в една стая. Попитай защо?В»

Аз вече нищо не исках да питам и не исках повече нищо да слушам, но шофьорът не спираше, сякаш беше се отрищил.

«Сама помисли, дали един РјСЉР¶, мюсулманин, ще РІРѕРґРё такъв срамен живот, за който знае целия персонал на хотела? Р? изобщо за какво РјСѓ Рµ на един мъжа РґР° бачка СЏРєРѕ за някакъв собственик, ако Рµ трябва РґР° връща на жена СЃРё голяма СЃСѓРјР° пари за неговите провинения и кредити?

В«Р? какво срамно Рµ направил??» – не издържах аз накрая, изчервявайки СЃРµ цялата.

В«Р?звинявай, РЅСЏРјР° повече. Виждам как нервничиш… РўРѕР№ не ти Рµ казал цялата истина, нали? Но ти и сама СЃРё СѓРјРЅР°, всичко ще разбереш, най-важното Рµ РґР° гледаш внимателно. Пристигнахме». Сякаш Ангел РјРµ РїСЂРёРєСЂРё с крилото СЃРё, и аз почувствах топлина, разливаща СЃРµ по моето тяло. Благодарих на таксиста за пътуването и интересния разказ, и излязах от колата.

Качих се по стълбите, и почуках на вратата. Сулейман отвори вратата.

Аз мълчах. Той ме погледна внимателно, сякаш почувства, че нещо се е променило между нас, след като не влизам и не го поздравявам, и леко ме подбутна навътре приближи се към мен отдад, както обикновено, помириса от темето до раменете дали не се е променила моята миризма…

Нещо превъртя вътре в мен:

«Ти женен ли си?»

«Не».

В«Р? нямаш деца?В»

«Нямам».

Не повярвах на ушите си.

«Защо ме лъжеш, Сулейман?» – цялата се покрих с червенина, никога по-рано нямаше да си позволя така рязко да се изразя в негов адрес.

«Ти не знаеш за мен РёВ РґРІР° процента, Мария», – той СЃРµ доближи до прозореца и нервно запали цигара. Поисках веднага РґР° замина. Беше РјРё неприятна тази РёРіСЂР°. Р?РіСЂР° СЃВ РјРѕСЏ живот, сякаш СЃСЉРј котенце, любимо котенце, което галят, когато искат или в минути на тъга РёВ РјСЉРєР°, когато трябва РґР° СЃРµ утеши. РђР· винаги СЃСЉРј била открита и чиста пред него от най-първата РЅРё среща. Рижавата РєРѕСЃР° падна на раменете РјРё, Сулейман неочаквано свали кърпата от главата ми.

В«Р?скам РґР° СЃРё тръгна, РїСѓСЃРЅРё ме», – исках РґР° СЃСЉРј сама РёВ РґР° помисля за всичко. Но Сулейман РЅРёРєРѕРіР° не даваше почивки, играта винаги СЃРµ играеше по неговите правила. «Не», – той РјРµ РІР·Рµ на ръце РёВ РјРµ сложи на леглото така както Р±СЏС… с ботуши РёВ СЏРєРµ. РђР· СЃРµ преобърнах и изкочих от другата страна на леглото, РїРѕ-близо РґРѕВ РёР·С…РѕРґР°. РўРѕР№ беше неумолим, с еди СЃРєРѕРє СЃРµ оказа до мен и не ми даде шанс за отстъпление.

«Ти ме лъжеш! Ти не искаш и не можеш да си тръгнеш от мен никога!» – изръмжа ми той в ухото.

По-късно след раждането на нашето дете щях да разбера, защо той беше така убеден в това, че никога няма да мога да си тръгна от него… Но в този момент, моето Его затъмяваше моя зов на Душата, и аз, като уплашен заек, исках по-бързо да избягам, да избягам по-далече от него, от този Мъж, към който вървях дълго през целия си живот преди нашата среща.

Неговите устни и рамена ухаеха на морска сол. А очите бяха с примес на страст и нежност, и добрина, и безумие едновременно…



Насилие

Сложих писмото на масата, там беше всичко, което исках РґР° РјСѓ кажа. Обърнах СЃРµ РёВ СЃРµ насочих РєСЉРј вратата, като СЃРё мислех РїРѕ-Р±СЉСЂР·Рѕ РґР° СЃРё тръгна, на улицата вече РјРµ чакаше шофьорът в колата. Предварително СЃРµ подготвих за това пътуване и предварително Р±СЏС… измислила план за отстъпление. Но Сулейман реши РґР° РјРµ надиграе. РўРѕР№ РјРµ РґРѕРіРѕРЅРё СЃВ РґРІР° СЃРєРѕРєР°, хвана РјРµ за ръцете, хвърли РјРµ на леглото отново. Скочих от леглото като СЃРµ опитвах РґР° избягам РєСЉРј вратата. РўРѕР№ РјРµ повали отново СЃСЉСЃ сила. «Недей РґР° лъжеш, че искаш РґР° заминеш от мен!» – изръмжа РјРё в ухото Сулейман. Чоропогащникът и гащите с едно дърпане на ръката РјСѓ излетяха настрани, с другата СЂСЉРєР° държеше моите ръце «Пусни РјРµ, Сулейман! Р?скам РґР° замина!» – изплаках аз. РўРѕР№ СЂСЏР·РєРѕ РїСЉС…РЅР° пръстите СЃРё вмен: «Виж, ти цялата СЃРё РјРѕРєСЂР° като водопад! РљРѕРіРѕ СЃРµ опитваш РґР° излъжеш?В» Сулейман РїСЂРѕРЅРёРєРЅР° в мен за една секунда, завладя РјРµ цялата. РўРѕР№ РјРµ насилваше така, сякаш РЅРёРєРѕРіР° РЅРёРєСЉРґРµ нямаше РґР° РјРµ РїСѓСЃРЅРµ, жадно целуваше моите устни, аз СЃРµ опитвах РґР° извъртя глава, той обръщаше главата РјРё насила и с властна СЂСЉРєР° отново и отново СЃРµ впиваше в мен СЃСЉСЃ Р·СЉР±Рё, жадно изяждайки РјРµ цялата, карайки РјРµ РґР° РіРѕ прегръщам, връщайки ръцете РјРё на неговата талия и шия. Отблъсквах РіРѕ за първи РїСЉС‚ в живота СЃРё, за първи РїСЉС‚ в живота СЃРё аз не поисках Мъжа, когото така силно обичах. Още тогава предчувствах края и това, че искам РґР° СЃРё тръгна, а той не ме пускаше…




Конец ознакомительного фрагмента.


Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/pages/biblio_book/?art=65087732) на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.



Если текст книги отсутствует, перейдите по ссылке

Возможные причины отсутствия книги:
1. Книга снята с продаж по просьбе правообладателя
2. Книга ещё не поступила в продажу и пока недоступна для чтения